Морско и оперно

Почивка. Сериозно. Почивка.
Тия 2 седмици на Слънчев бряг (то, всъщност, по план бе само една, но инцидентно взеха, та станаха две) ми се отразиха отлично. 14 дни без Интернет и без задължения (с изключение на ежедневното ходене до супермаркета за поредната доза газиран шоколад на "Милка"). Без проблеми (въпреки настинката, която ме пипна в залата на бургаската опера), без мобилен телефон (почти, щото по него диагностицирах и лекувах шарка от разстояние, все пак). Без дъжд, без облаци... Само (относително) тих апартамент с гледка към разкошен басейн (а какво плуване паднаааа...), див нощен живот на 20 минути (слава на Бога, че не бе по-близо), едни типажи, за които ще ви разправям някой път, коктейл "Пучини" и.... оооо, абе, хубаво беше. Наслушах се на Mika и Outlandish, което ми напомня да ви осведомя, че поне в Слънчев бряг се въртят стари хитове. Най-новото, което чух, бе I'm Callin' You и La Camisa Negra. Фатална история. Виж, назад музиката се разпростираше чак до ABBA и Boney M, което просто ме изуми. И чалгата е малко ъндърграунд (алелуя), или пък се върти само в мутренските заведения и затова не съм я чула.
Та затова и покрай морските емоции чак сега ви разправям за двете опери - почивка, почивка, ама не би била пълна, ако нямаше подобни преживявания.
"Травиата" (или, както Васко я кръсти, "Тревата") бе вторият спектакъл и умишлено започвам от него. Радостина Николаева беше много убедителна актьорски, което е хем важно, хем ужасно рядко и трудно постижимо. Не е Силс или Съдърланд в гласово отношение, но няма да връзваме кусури - пък и е глупаво да се хващам за някой тон тук и някой там, при условие, че като цяло се получи нормален (да се чете "приличен") спектакъл и тя има огромна заслуга за това. На Орлин Горанов трябва да му се забрани да пее опера - съжалявам, но такива са фактите. Преди спектакъла, мой приятел - също тенор, ми каза, че Горанов пеел тази партия "трудно". Е, това е думата. Половината опера я нямаше, но пък имаше доста тръскане на глава и театралничене по сцената. Не бих го слушала отново в тази роля - категорично не. Оперният певец отстъпваше мястото си на естрадния такъв в огромна част от времето и... абе, не беше тая опера, както казва Лолова. Приличен Жермон на Нико Исаков, фатални ударни в оркестъра, бррррр. Кирил Манолов казва, че това била залата с най-добра акустика, но ми се струва, че или е зле осведомен, или не е бил в публиката никога, или спешно трябва да разкарат "тъпанджията" от Бургас.
И "Аида". Това искам да го отделя, ама... ви е писнало да четете за опера. Феноменална Габриела Георгиева. Това име отдавна ми е в тефтерЯ, но след онзи спектакъл вече е подчертано и удебелено. Изслушала съм толкова много Аиди - наживо и на запис, че не мога да не я отлича. Пък и то всичко се чу.
Уви, Костадин Андреев не бе на висота (надявам се, усещате, че се опитвам да омекотя думите, които използвам за представянето му). Всеки дъх се чуваше - абсолютно всеки, височините му си бяха на място, но в Нилската сцена просто не издържа и добре, че бе Габриела Георгиева, която изпя дуета почти сама. Те точно този дует не бива да бъде съсипван, тц! Не разрешавам. Напук на отвратителната пета картина, шеста му се получи прекрасно и двамата с Бойка Василева направиха нещо наистина голямо. Колкото и да го обичам обаче (да, винаги съм го чувствала много близък) и въпреки всички въздушни целувки, които му изпратих, не мога да премълча много противоречивото му представяне с хубави височини и кофти дъхове и проблеми в средния регистър и с дикцията.
И Кирил. Кирил Манолов. В момента, в който той излезе на сцената, кислородът изведнъж се оказа недостатъчен. Дааааа, виждала съм го в друг спектакъл. Виждала съм го и "цивилен". Дори се разминахме на входа на летния театър и го огледах най-безсрамно от глава до пети (отне ми, има-няма, 15 минути :)). Обаче когато Амонасро се появи, нещото просто се случи. Превъзходен, възхитителен, страховит, чудовищен, титаничен... истински. Не бях виждала толкова убедителен Амонасро от... Стоян? Трябваше да се види - и, най-вече, да се чуе. Не мога да го опиша - който не е бил там, може просто да съжалява. По едно време ми се стори, че проблясна светкавица в небето.

И какво излезе... щях да ви разказвам за Свети Влас и яхтеното пристанище на братя Диневи; за Елените, където, всъщност, не можеш да влезеш; за ирландката, която не се интересува от снукър, но познава Алекс "Урагана" Хигинс (к'во го познава... разпиват заедно!); за това, че за пръв път изгубих аристократичната си бледност... за ред други морски неща... а накрая пак говорих за опера и то не онова, което си бях намислила да пиша.

Лека ви нощ. :)

Събориха ми къщата

Да, бе, знам, че живея в апартамент. Но все пак... събориха ми къщата. Моята бяла разкошна къща на 2 етажа с колони пред входа, полукръгла тераска и огромни прозорци на първия етаж. Къщата, която мислено бях обзавела преди 5 години (е, преди да си открадна някои идеи от "Мартинели", но все пак...). Къщата, която се намираше на 20 метра от Аязмото - какви ти 20 метра, само трябваше да пресечеш "Августа Траяна" и си в парка. Е, не ме дочака - съборили са я и сега на мястото на двора с лозите зее изкоп. Дупка. Яма. Ров.
Разбира се, не съм мислила, че някога ще я имам, или пък, че бих живяла в нея - семейството, което я е напуснало, е преживяло някаква трагедия, а мен такива работи не ме въодушевяват особено... Но къщата си беше хубава, имам и снимки, които обаче в момента не мога да кача тук. Истината е, че колкото и да ми стана жал за нея, събарянето й сложи една последна точка на отдавна отминала връзка и не можах да сдържа усмивката си. Има и такива неща, за които човек се усмихва с умиление, спомняйки си колко наивен трябва да е бил... тогава. И колко наивен, вероятно, е сега. Но това ще се разбере след години, когато ще се усмихвам с умиление на други неща, които днес ми се виждат като цяла вселена - и вероятно са. Но стига за това.
Споменах за историята на къщата... онзи ден, като ходихме в Елена, минахме през много села и махали, където, наред с новите вили и бунгала, се рушат старите къщи с некролози по вратите - там, където са се раждали деца, умирали са старци, хората са били щастливи, нещастни, трудили са се, смели са се, обичали са се... а днес там няма никой, историите им са мъртви, няма кой да ги разкаже. Някой гражданин (вероятно от Варна, съдейки по регистрациите на колите по тези места и вероятно баровец, съдейки по марките и моделите на превозните средства) ще купи някоя от тези къщи, ще я стегне или ще я събори, за да построи нещо ново... Ще я направи своя. А къщата ще пази своите тайни и може би ще иска да ги разкаже... но няма да има кой да слуша. Сещам се за една такава къща.

Просто щото казах, че ще пиша

Слушам си един от топ 3 любимите ми дуети, позволявам си да припявам, ама това е, щото а/никой не ме слуша и б/знам го наизуст и го о-бо-жа-вам. Отвежда ме в едни отминали времена, които всеки друг би заключил.
Имам си и книжка за четене, но някакси ме е страх да я подхвана, защото може да се разочавам. Странна работа, нали?
Обещах, че ще пиша, та затова наминах. Ходили ли сте в Елена? Ама през прохода Твърдица - Елена? Е, аз да ви осведомя. Ако не сте любители на off-road заниманията или колата ви е скъпа (буквално и преносно), недейте. Хайде, до предела - как да е. Оттам надолу има двайсетина километра път, ама казвам "път", само защото иначе ще ми отнеме твърде дълго да ви обясня, че всъщност иде реч за невалиран чакъл с настърчали тук и там камъни. И разкошна природа. Ама това последното можах да го установя, тъй като се носихме по склона със зашеметяващата скорост от около 20 км/ч. Все едно си в частното си имение - само ти, дърветата и чакъла. Кофти става, ако закъсаш, щото и мобилните телефони нямат покритие. Обаче ви излъгах - срещнахме още 2 коли, които, подобно на нашата, също бяха VW - един колега "Голф" 3 и един "Transporter". Което може да е знак за 2 неща - или "Фолксваген"-ите са ужасно държеливи машинки, или се карат от много луди хора. Хвала такава лудост, казвам аз.
Изкарахме си разкошно, язовир "Йовковци" е отлично място за почивка и пикник, не толкова отлично място за риболов, ако нямаш лодка (според експертното мнение на баща ми), а в Търново е жега. Ама много.
Чианела фалшивее, ще сменям плочата... така и така сме я подкарали на любими дуети, ще продължим с друг от Топ 3.
Думата ми бе, че вчера беше един от дните, които остават, дълго след като слънчевата алергия изчезне. Което пък ми напомня, че трябва да спра да си държа ръката навън, когато сме на път през лятото, защото ръцете ми все са мартеница - една бяла и една червена.
Щях да ви разказвам и други работи, но... лятото няма да ми стигне за всичко, което искам да направя. Засега се справям отлично с мързела като начин на живот.

Needles and Pins

I saw him today,
I saw his face,
It was a face I loved, and I knew
I had to run away,
And get down on my knees and pray
That they'd go away,
But still they begin -
Needles and pins,
Because of all my pride,
The tears I gotta hide.

Oh, I thought I was smart,
I'd won a heart,
Didn't think I do,
But now you see,
He's worse to her than me,
Let him go ahead,
And take her love instead,
And one day he will see,
Just how to say "please",
Get down on his knees,
That's how they begin,
He'll feel those needles and pins,
Hurtin' him, hurtin' him,
Why can't I stop and tell myself I'm wrong, I'm wrong, so wrong,
Why can't I stand up, and tell myself I'm strong.

Because I saw him today ...
I saw his face,
It was a face I loved, and I knew,
I had to run away,
And get down on my knees and pray,
That they'd go away,
But still they begin,
Needles and pins
Because of all my pride
The tears I gotta hide...

Велика песен. For so many reasons.
Някой бе написал следното: "Smokie is love." Не бих могла да съм по-съгласна. Утре ще пиша.