Морско и оперно

Почивка. Сериозно. Почивка.
Тия 2 седмици на Слънчев бряг (то, всъщност, по план бе само една, но инцидентно взеха, та станаха две) ми се отразиха отлично. 14 дни без Интернет и без задължения (с изключение на ежедневното ходене до супермаркета за поредната доза газиран шоколад на "Милка"). Без проблеми (въпреки настинката, която ме пипна в залата на бургаската опера), без мобилен телефон (почти, щото по него диагностицирах и лекувах шарка от разстояние, все пак). Без дъжд, без облаци... Само (относително) тих апартамент с гледка към разкошен басейн (а какво плуване паднаааа...), див нощен живот на 20 минути (слава на Бога, че не бе по-близо), едни типажи, за които ще ви разправям някой път, коктейл "Пучини" и.... оооо, абе, хубаво беше. Наслушах се на Mika и Outlandish, което ми напомня да ви осведомя, че поне в Слънчев бряг се въртят стари хитове. Най-новото, което чух, бе I'm Callin' You и La Camisa Negra. Фатална история. Виж, назад музиката се разпростираше чак до ABBA и Boney M, което просто ме изуми. И чалгата е малко ъндърграунд (алелуя), или пък се върти само в мутренските заведения и затова не съм я чула.
Та затова и покрай морските емоции чак сега ви разправям за двете опери - почивка, почивка, ама не би била пълна, ако нямаше подобни преживявания.
"Травиата" (или, както Васко я кръсти, "Тревата") бе вторият спектакъл и умишлено започвам от него. Радостина Николаева беше много убедителна актьорски, което е хем важно, хем ужасно рядко и трудно постижимо. Не е Силс или Съдърланд в гласово отношение, но няма да връзваме кусури - пък и е глупаво да се хващам за някой тон тук и някой там, при условие, че като цяло се получи нормален (да се чете "приличен") спектакъл и тя има огромна заслуга за това. На Орлин Горанов трябва да му се забрани да пее опера - съжалявам, но такива са фактите. Преди спектакъла, мой приятел - също тенор, ми каза, че Горанов пеел тази партия "трудно". Е, това е думата. Половината опера я нямаше, но пък имаше доста тръскане на глава и театралничене по сцената. Не бих го слушала отново в тази роля - категорично не. Оперният певец отстъпваше мястото си на естрадния такъв в огромна част от времето и... абе, не беше тая опера, както казва Лолова. Приличен Жермон на Нико Исаков, фатални ударни в оркестъра, бррррр. Кирил Манолов казва, че това била залата с най-добра акустика, но ми се струва, че или е зле осведомен, или не е бил в публиката никога, или спешно трябва да разкарат "тъпанджията" от Бургас.
И "Аида". Това искам да го отделя, ама... ви е писнало да четете за опера. Феноменална Габриела Георгиева. Това име отдавна ми е в тефтерЯ, но след онзи спектакъл вече е подчертано и удебелено. Изслушала съм толкова много Аиди - наживо и на запис, че не мога да не я отлича. Пък и то всичко се чу.
Уви, Костадин Андреев не бе на висота (надявам се, усещате, че се опитвам да омекотя думите, които използвам за представянето му). Всеки дъх се чуваше - абсолютно всеки, височините му си бяха на място, но в Нилската сцена просто не издържа и добре, че бе Габриела Георгиева, която изпя дуета почти сама. Те точно този дует не бива да бъде съсипван, тц! Не разрешавам. Напук на отвратителната пета картина, шеста му се получи прекрасно и двамата с Бойка Василева направиха нещо наистина голямо. Колкото и да го обичам обаче (да, винаги съм го чувствала много близък) и въпреки всички въздушни целувки, които му изпратих, не мога да премълча много противоречивото му представяне с хубави височини и кофти дъхове и проблеми в средния регистър и с дикцията.
И Кирил. Кирил Манолов. В момента, в който той излезе на сцената, кислородът изведнъж се оказа недостатъчен. Дааааа, виждала съм го в друг спектакъл. Виждала съм го и "цивилен". Дори се разминахме на входа на летния театър и го огледах най-безсрамно от глава до пети (отне ми, има-няма, 15 минути :)). Обаче когато Амонасро се появи, нещото просто се случи. Превъзходен, възхитителен, страховит, чудовищен, титаничен... истински. Не бях виждала толкова убедителен Амонасро от... Стоян? Трябваше да се види - и, най-вече, да се чуе. Не мога да го опиша - който не е бил там, може просто да съжалява. По едно време ми се стори, че проблясна светкавица в небето.

И какво излезе... щях да ви разказвам за Свети Влас и яхтеното пристанище на братя Диневи; за Елените, където, всъщност, не можеш да влезеш; за ирландката, която не се интересува от снукър, но познава Алекс "Урагана" Хигинс (к'во го познава... разпиват заедно!); за това, че за пръв път изгубих аристократичната си бледност... за ред други морски неща... а накрая пак говорих за опера и то не онова, което си бях намислила да пиша.

Лека ви нощ. :)