неделя, август 31, 2008

Морско и оперно

Почивка. Сериозно. Почивка.
Тия 2 седмици на Слънчев бряг (то, всъщност, по план бе само една, но инцидентно взеха, та станаха две) ми се отразиха отлично. 14 дни без Интернет и без задължения (с изключение на ежедневното ходене до супермаркета за поредната доза газиран шоколад на "Милка"). Без проблеми (въпреки настинката, която ме пипна в залата на бургаската опера), без мобилен телефон (почти, щото по него диагностицирах и лекувах шарка от разстояние, все пак). Без дъжд, без облаци... Само (относително) тих апартамент с гледка към разкошен басейн (а какво плуване паднаааа...), див нощен живот на 20 минути (слава на Бога, че не бе по-близо), едни типажи, за които ще ви разправям някой път, коктейл "Пучини" и.... оооо, абе, хубаво беше. Наслушах се на Mika и Outlandish, което ми напомня да ви осведомя, че поне в Слънчев бряг се въртят стари хитове. Най-новото, което чух, бе I'm Callin' You и La Camisa Negra. Фатална история. Виж, назад музиката се разпростираше чак до ABBA и Boney M, което просто ме изуми. И чалгата е малко ъндърграунд (алелуя), или пък се върти само в мутренските заведения и затова не съм я чула.
Та затова и покрай морските емоции чак сега ви разправям за двете опери - почивка, почивка, ама не би била пълна, ако нямаше подобни преживявания.
"Травиата" (или, както Васко я кръсти, "Тревата") бе вторият спектакъл и умишлено започвам от него. Радостина Николаева беше много убедителна актьорски, което е хем важно, хем ужасно рядко и трудно постижимо. Не е Силс или Съдърланд в гласово отношение, но няма да връзваме кусури - пък и е глупаво да се хващам за някой тон тук и някой там, при условие, че като цяло се получи нормален (да се чете "приличен") спектакъл и тя има огромна заслуга за това. На Орлин Горанов трябва да му се забрани да пее опера - съжалявам, но такива са фактите. Преди спектакъла, мой приятел - също тенор, ми каза, че Горанов пеел тази партия "трудно". Е, това е думата. Половината опера я нямаше, но пък имаше доста тръскане на глава и театралничене по сцената. Не бих го слушала отново в тази роля - категорично не. Оперният певец отстъпваше мястото си на естрадния такъв в огромна част от времето и... абе, не беше тая опера, както казва Лолова. Приличен Жермон на Нико Исаков, фатални ударни в оркестъра, бррррр. Кирил Манолов казва, че това била залата с най-добра акустика, но ми се струва, че или е зле осведомен, или не е бил в публиката никога, или спешно трябва да разкарат "тъпанджията" от Бургас.
И "Аида". Това искам да го отделя, ама... ви е писнало да четете за опера. Феноменална Габриела Георгиева. Това име отдавна ми е в тефтерЯ, но след онзи спектакъл вече е подчертано и удебелено. Изслушала съм толкова много Аиди - наживо и на запис, че не мога да не я отлича. Пък и то всичко се чу.
Уви, Костадин Андреев не бе на висота (надявам се, усещате, че се опитвам да омекотя думите, които използвам за представянето му). Всеки дъх се чуваше - абсолютно всеки, височините му си бяха на място, но в Нилската сцена просто не издържа и добре, че бе Габриела Георгиева, която изпя дуета почти сама. Те точно този дует не бива да бъде съсипван, тц! Не разрешавам. Напук на отвратителната пета картина, шеста му се получи прекрасно и двамата с Бойка Василева направиха нещо наистина голямо. Колкото и да го обичам обаче (да, винаги съм го чувствала много близък) и въпреки всички въздушни целувки, които му изпратих, не мога да премълча много противоречивото му представяне с хубави височини и кофти дъхове и проблеми в средния регистър и с дикцията.
И Кирил. Кирил Манолов. В момента, в който той излезе на сцената, кислородът изведнъж се оказа недостатъчен. Дааааа, виждала съм го в друг спектакъл. Виждала съм го и "цивилен". Дори се разминахме на входа на летния театър и го огледах най-безсрамно от глава до пети (отне ми, има-няма, 15 минути :)). Обаче когато Амонасро се появи, нещото просто се случи. Превъзходен, възхитителен, страховит, чудовищен, титаничен... истински. Не бях виждала толкова убедителен Амонасро от... Стоян? Трябваше да се види - и, най-вече, да се чуе. Не мога да го опиша - който не е бил там, може просто да съжалява. По едно време ми се стори, че проблясна светкавица в небето.

И какво излезе... щях да ви разказвам за Свети Влас и яхтеното пристанище на братя Диневи; за Елените, където, всъщност, не можеш да влезеш; за ирландката, която не се интересува от снукър, но познава Алекс "Урагана" Хигинс (к'во го познава... разпиват заедно!); за това, че за пръв път изгубих аристократичната си бледност... за ред други морски неща... а накрая пак говорих за опера и то не онова, което си бях намислила да пиша.

Лека ви нощ. :)

Етикети: ,

4 Comments:

Blogger nousha said...

Е, не! Аз заради разни пикльовци не отидох на "Аида" и сега така съжалявам... Ако знаех, че ще си в района, можеше да се уговорим, обаче на... :(

01 септември, 2008 03:48  
Blogger Eli Bakalova said...

Виж сега, не се ядосвай чак толкова. Аз казвам, че "Аида" се случи като емоция въпреки издухания глас на Косьо Андреев (не, че ще прочете това, което пиша, но не мога да не подчертая колко много го уважавам и обичам - той беше първият ми любимец сред тенорите, но от 2-3 сезона нещата не вървят на добре), въпреки комарите, дето дебнеха отвсякъде, но, за щастие, се оказаха фенове на Верди и (почти) ме пощадиха, въпреки елементарната режисура и странните темпа. Така че, както разбираш, нещата се случиха "на въпреки", не беше типичния брилянтен спектакъл, след който можеш да въздъхнеш и да речеш "Евалла!" (като "Бал с маски", например) Много възможно е да има хора, които не са го харесали (правя опит да те утеша, разбираш :)).
Хубаво беше, да...

01 септември, 2008 13:36  
Anonymous Анонимен said...

Интересно какво ли чудо е изпарило аристократичната ти бледност? :P

01 септември, 2008 18:45  
Blogger Eli Bakalova said...

Слънце, което ме пече 14 дни, въпреки че бях под чадър и отлично подготвена психически за подобна среща (всъщност, и физически, щото се плесках с масло на Avene, фактор 50+). Но нищо, поне вече не съм прозрачна като един британец, на когото (почти) му се виждаха вътрешните органи.
До рождения си ден ще избледнея пак, няма начин. :)

01 септември, 2008 19:17  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home