петък, септември 19, 2014

Малки вълшебници

Вторият ден на фестивала Панаир на куклите започна със спектакъла на ДКТ-Варна "Малки вълшебници". Признавам си честно, първото ми впечатление от него бе леко негативно, може би защото нарочната инфантилност в кукления театър винаги ме е дразнила. Не я смятам за нужна, не я мисля за полезна и вярвам, че именно тя е една от причините кукленото изкуство да бъде така изтикано в периферията на останалите си братя и сестри.
В този ред на мисли, в инфантилизирането на възрастни виждам нещо леко нездраво и затова и с началото на "Малки вълшебници" не се спогодихме твърде добре. Не, че бяха превърнати в деца, просто клиширано и насилствено лигаво поведение от сцената рядко стои добре - и този случай не е изключение. В допълнение и измисленият език, на който говореха героите - нещо като gibberish, нещо като плоча на бързи обороти - уморява много слуха.
За щастие обаче това бе само първото ми впечатление от спектакъла, който нататък се разгръща по приятен и забавен начин и оставя усещането за лекота, каквато - вярвам - трябва да съпътства спектаклите за деца, без да ограбва от смисъла им.
С развитието на спектакъла и дразнещите детайли от по-рано намериха своето обяснение (макар все още да мисля, че бяха излишно преекспонирани): контрастът между шарените герои, тип захарен памук, които бърборят ли, бърборят на своя забързан език, и сивкавият човечец, който иска само тишината и спокойствието на собствения си дом (абе, да бъде оставен намира - отлично го разбирам!), бе силен и ясно заявен. Промяната му също се случи сравнително постепенно - отнемайки и добавяйки от и към образа - без насилие, почти неусетно. А малките вълшебници, които предизвикаха тази трансформация, бяха истински чаровници и спечелиха децата от публиката (които пък пощуряха от магическите трикове, които не бяха чак такава загадка, но работеха безотказно). То това е и най-сигурният лакмус - реакцията на децата. Те се радваха и съпреживяваха случващото се, бяха погълнати от историята и искрено се вълнуваха от нея - дори и само това може да се приеме като достатъчно добър атестат за достойнствата на спектакъла (този и по принцип).
Аз напоследък съм го ударила на разни философски размисли и се зачудих дали сивото е непременно лошо и дали пъстрата алтернатива е по подразбиране добра - съответно дали промяната у главния герой бе задължителна и за добро, но пък в кукления театър за деца половинчатостта не се препоръчва, така е. Нюансите често отсъстват, за да дадат път на поуката от историята - пък и на философските размисли ще им дойде времето, ей ме на' мене.
Няколкото финала на спектакъла за мен бяха откровено излишни и не му носят никакви допълнителни позитиви - дори напротив, защото поразводняват края. Има един прекрасно намерен freeze, след който един простичък блекаут би свършил чудесна работа за напълно адекватен и достатъчен финал. И не мисля, че нещата опират само до личен вкус - ако паднат 2-3-4 минути от финала, спектакълът само би спечелил от гледна точка на стегнатост и изчистеност на историята. 

Етикети: ,

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home