Смелост и страх
...само някой да ми е казал, че не може да ги изпитвате едновременно. Окрилена и парализирана наведнъж. Станала съм ходещ оксиморон.
Но пък преоткрих емоции, които ми бягаха вече двуцифрен брой години и които смятах, че вече са успели да ми избягат окончателно.
Почти се бях примирила с липсата им.
Сега остава да се помиря с присъствието им.
Скачаме?
Зарежете тая въпросителна. Животът е твърде кратък за препинателни знаци. А и те обикновено означават окончателност. И завършеност.
Скачаме
4 Comments:
Е как да не ти се зарадва човек :)
:)
Някак... приятнострашно е. Хм. Не се бях замисляла, че е доста точно определение.
Не знаех, че ме четеш. То няма и кой знае колко за четене напоследък.
Ще има.
Хвърлям едно око от време на време. То ти ми го показа тоя блог преди години, не съм го намерил случайно в гугъл. :)
Е, той ми е в подписа във форума от цяла вечност. Което ме подсеща да го махна, всъщност. :)
Публикуване на коментар
<< Home