вторник, август 19, 2014

Смелост и страх

...само някой да ми е казал, че не може да ги изпитвате едновременно. Окрилена и парализирана наведнъж. Станала съм ходещ оксиморон.
Но пък преоткрих емоции, които ми бягаха вече двуцифрен брой години и които смятах, че вече са успели да ми избягат окончателно.
Почти се бях примирила с липсата им.
Сега остава да се помиря с присъствието им.
Скачаме?
Зарежете тая въпросителна. Животът е твърде кратък за препинателни знаци. А и те обикновено означават окончателност. И завършеност.
Скачаме

Етикети:

4 Comments:

Blogger Боби Стефанов said...

Е как да не ти се зарадва човек :)

27 август, 2014 14:07  
Blogger Eli Bakalova said...

:)
Някак... приятнострашно е. Хм. Не се бях замисляла, че е доста точно определение.
Не знаех, че ме четеш. То няма и кой знае колко за четене напоследък.
Ще има.

27 август, 2014 22:22  
Blogger Боби Стефанов said...

Хвърлям едно око от време на време. То ти ми го показа тоя блог преди години, не съм го намерил случайно в гугъл. :)

28 август, 2014 00:12  
Blogger Eli Bakalova said...

Е, той ми е в подписа във форума от цяла вечност. Което ме подсеща да го махна, всъщност. :)

29 август, 2014 14:57  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home