Просто щото казах, че ще пиша

Слушам си един от топ 3 любимите ми дуети, позволявам си да припявам, ама това е, щото а/никой не ме слуша и б/знам го наизуст и го о-бо-жа-вам. Отвежда ме в едни отминали времена, които всеки друг би заключил.
Имам си и книжка за четене, но някакси ме е страх да я подхвана, защото може да се разочавам. Странна работа, нали?
Обещах, че ще пиша, та затова наминах. Ходили ли сте в Елена? Ама през прохода Твърдица - Елена? Е, аз да ви осведомя. Ако не сте любители на off-road заниманията или колата ви е скъпа (буквално и преносно), недейте. Хайде, до предела - как да е. Оттам надолу има двайсетина километра път, ама казвам "път", само защото иначе ще ми отнеме твърде дълго да ви обясня, че всъщност иде реч за невалиран чакъл с настърчали тук и там камъни. И разкошна природа. Ама това последното можах да го установя, тъй като се носихме по склона със зашеметяващата скорост от около 20 км/ч. Все едно си в частното си имение - само ти, дърветата и чакъла. Кофти става, ако закъсаш, щото и мобилните телефони нямат покритие. Обаче ви излъгах - срещнахме още 2 коли, които, подобно на нашата, също бяха VW - един колега "Голф" 3 и един "Transporter". Което може да е знак за 2 неща - или "Фолксваген"-ите са ужасно държеливи машинки, или се карат от много луди хора. Хвала такава лудост, казвам аз.
Изкарахме си разкошно, язовир "Йовковци" е отлично място за почивка и пикник, не толкова отлично място за риболов, ако нямаш лодка (според експертното мнение на баща ми), а в Търново е жега. Ама много.
Чианела фалшивее, ще сменям плочата... така и така сме я подкарали на любими дуети, ще продължим с друг от Топ 3.
Думата ми бе, че вчера беше един от дните, които остават, дълго след като слънчевата алергия изчезне. Което пък ми напомня, че трябва да спра да си държа ръката навън, когато сме на път през лятото, защото ръцете ми все са мартеница - една бяла и една червена.
Щях да ви разказвам и други работи, но... лятото няма да ми стигне за всичко, което искам да направя. Засега се справям отлично с мързела като начин на живот.