Норма-тив

Онази вечер ходихме на "Норма". Като изключим факта, че държах да пропуснем представленията, в които ще пее Румен Дойков, нямах особени претенции относно певците. Беше ми любопитно обаче, тъй като кавалерът ми щеше да гледа опера за пръв път и се опитах и аз да гледам през неговите очи (не съм му ги извадила, спокойно).
Бутафорни декори (ама мнооооого бутафорни), леко нелепи костюми на хористите, излезли или от "Астерикс и Обеликс", или от "Снежанка и седемте джуджета", сцена без дъно, зад която се виждат светлините на преминаващите по съседния булевард коли и - което е по-лошото - от която звукът се разсейва... Субтитри, които в първо действие просто липсваха (както, впрочем, и художествено осветление - беше си светло, което пък постави въпроса за уместността на началния час на спектакъла).
Иначе солистите се постараха, макар при почти всички да имаше какво още да се иска - в музикално отношение, или по отношение на сценичното им поведение. Мартин Илиев очевидно се налага в Националната опера, което - надявам се - ще затвори устите на критиците му. Или напротив, ще ги разлае още повече, но разчитам, че няма да му дреме твърде. Талантът и амбицията (но не и безогледната такава) винаги са ме радвали - особено когато се в комплект.
За останалите... не ми се занимава да се разправям с анонимни апологети на този или на онзи. Специално за една от дамите знам, че има разни такива из нета и не ги искам в блога си, защото си имам особено мнение, но явно у нас никой не смее да каже, че царят е гол.
И - стига бе, хора! Ще има толкова зрелищна сцена като финала с кладата и вие какво? Ще пратите героите вдън горите тилилейски, вместо да ги изгорите на сцената, както си му е редът. Разочарование, сериозно ви казвам - през цялата опера се чудех как ли ще бъде решен финалът и накрая... мрън.
А иначе експериментът с операта... хм... беше полууспешен; покрихме "норма-тива." Това би трябвало да е достатъчно засега. Пък тъкмо тази вечер сънувах, че разказвах на кавалера си съдържанието на "Кармен" - доста стройно и последователно, при това.

Едно сбогуване

Не бе, няма драма. А и то това сбогуване се случи на много части, т.е. беше трагедия в няколко действия. Бас ловя, разправяла съм ви за "Закон и ред: умисъл за престъпление" (сериал, чието заглавие съкращавам за удобство като LO:CI).

Та тоя ми ти сериал навъртя цели 10 сезона, 2/3 от които съм гледала по всевъзможни телевизии - за пръв път го загледах по Hallmark, после даваха някои сезони по bTV, пък по Fox Crime, май го мернах и по AXN, след това го даваха и по Нова ТВ (даже човекът, който го превеждаше, е един от най-близките ми приятели).

(началото)

Какво ми даде филмът? Хм. Нали знаете, не обичам промените. А този сериал беше една константа през последните 10 години. Много непопулярен у нас, си се въртеше във всеки един момент по някоя от телевизиите и знаех, че има огромен шанс Винсънт д'Онофрио да ми се усмихне с прасешкото си пухкаво личице от екрана. Ако пък се случеше да не го дават... е, Интернет си знае работата, пък и, 10 сезона са това.
По едно време намесиха Крис Нот (противния Тузар от "Сексът и градът", блах!). И тогава сериите се разделиха на 2 - серии с "мойто пра'се" и такива със "свинята гадна". Сещате се, епизодите с Крис Нот не ги гледах. Той си беше безличен ениуей. Винсънт д'Онофрио и Катрин Ърби бяха големите в този сериал, а героят на Винсънт, Боби Горън, вероятно ще ми остане любимата мъжка фигура от телевизионен сериал евър.
После пък разкараха Нот (слааава Богу!) и вкараха Джеф Голдблум. Той беше по-интересен, но феновете на LO:CI не го искаха. Малко напомняше Монк, но не беше за този сериал, така или иначе.
За капак... разкараха Винсънт и от стария състав оставиха... само Голдблум. Сещате се, феновете директно заявиха, че няма да гледат повече това бледо (и никакво) копие на любимия си сериал и това предопредели свалянето му. Така е то, като няма зрители, няма и рейтинг.
Но последното решение на продуцентите донякъде поизми срама. Последният сезон бе чувствително по-кратък, само 8 серии, но Винсънт и Катрин се върнаха на екран и приключиха поредицата със стил. Този сериал си беше техен и това бе единственото правилно решение.


А Боби Горън... хм, да. Той определено ще ми липсва. Но ми хареса начинът, по който приключиха филма. Той заслужаваше точно това и се радвам, че усмивката му накрая беше истинска. Впрочем, да, осъзнавам, че говоря за измислен герой, но - както вече уточних - тоя "човек" ми правеше компания в продължение на 10 години и със сигурност ми е дал нещо (ако и да го обвинявам за част от високите си изисквания към мъжете, хахаха :)).
Признавам, стана ми малко пусто, когато тази вечер изгледах последния епизод. Но поне финалът бе справедлив и в него не присъстваха нито Нот, нито Голдблум, нито която и да е от техните екранни партньорки. А краят на LO:CI е... well... the end of an era. Една значителна ера, обхванала съществена част от съзнателния ми живот дотук. Или поне... съпътствала я качествено.


И няколко от любимите ми фен-видеа, посветени на "Закон и ред: умисъл за престъпление":
Don't Tell Me Goodbye
My Life
Read My Mind (обожавам го... и песента, и идеята, и всичко!)
Boy Oh Boy (нещо забавно и лигаво)
Walk 500 Miles
Hot N Cold (още едно от много любимите ми)

Хърватска и разни дреболии

Винаги ми е било терсене да ходя на театър или опера вечерта преди изпит. Да не говорим за купони. Струваше ми се, че ако се издъня, ще ми е виновна точно тази вечер за минути/часове откраднат хедонизъм.
Явно съм станала пич, защото баш по средата на тази сесия забягнах за цяла седмица в Хърватска. И беше бо-же-стве-но. Ама идея нямате точно колко.
Намерих си къщата на мечтите. Разбира се, няма да я имам, но това не пречи да си остане именно там - в мечтите. Прекрасна е. С цялата лепкаво притегателна енергия, която излъчва и която аха-аха да ме подмами да извърша някое и друго дребно престъпление (как да ви кажа, не бях много сигурна дали е позволено да се влиза в двора, ама...). Получих си и новата книга на Сафон и още не смея да я подхвана. Пари ми в ръцете, ама не само защото корицата е оранжева. Просто имам още 1-2 изпита до края на тая същата сесия, плюс намсиколко други задачи, свързани с университета - и ако я почна сега, няма да свърша нищо от тях, докато не обърна и последната страница. Познавам се, познавам и Сафон (ако и да ме разочарова малко с "Марина").
Видях отблизо прочутата акселерация в порастването на децата... аз на 12 изглеждах другояче. И мислех за други неща. Не мога да си представя какво ще бъде по времето, когато имам собствени деца. Разговорите за птичките, пчеличките, опасните и безопасни неща, за порастването и прочее ще трябва да почват съвсем от люлката, че иначе ще е страшно. Което не значи, че хлапетата от балета, с който пътувах до Задар, не бяха готини. Напротив, бяха страхотни. Но много, много различни от спомените ми за мен самата на тия години.
Минути за реклама: ако имате възможност да отидете в Задар - дори и само за ден-два, не я пропускайте. Уникално място е, честна мускетарска. Не е Сплит или Дубровник, но май тъкмо в това му е чарът. Един ослепително, ослепително бял град, в който спокойно можеш да се почувстваш точно като Джулия Робъртс в "Хубава жена". Че и малко по-добре дори.
Сега обаче е време да се върна към прозаичното ежедневие. В него напрежението на макс ще продължи поне до средата на декември, но надявам се, ще си струва. И не, този път лятото няма да е време за почивка, а за пълна газ по всички направления. Но пък макар да нямам идея как точно ще се справя с всичко запланувано дотук, поне знам защо го правя. Което, откъдето и да го погледне човек, си е крачка напред. Досега знаех как да направя всичко, с което се заловя, но пък нямах представа защо, аджеба, хабя тия нерви.
Ще видим докъде ще стигна с този източник на мотивация. Струва ми се, че ще бъде достатъчен. Наред с въпросите, вече бръмкат и отговори - остава да ги свържа (правилно) и да стискам палци картинката да ми харесва.
И като стана дума за картини - онзи ден ходих на изложбата на абсолвентите от Художествената академия. Харесах само 2-3 неща, но пък колко ги харесах само! За другите... предпочитам да мисля, че аз не разбирам достатъчно (и искрено се надявам да е така).