Концерт за вода и трима германци

      Когато видях в програмата, че спектакълът Н2О на театър HELIOS (Германия) е за деца над 2 години, а после видях и основната част от публиката в театър София (все около долната възрастова граница), си мислех, че дребосъците няма да издържат обявените като продължителност на шоуто 40 минути и ще им доскучее. Нищо подобно.

Момчетата от HELIOS работят почти изцяло с материала - в случая: вода - и изследват неговите възможности. Да си призная честно, тази изходна позиция малко ми липсва в българските спектакли, които гледам, където все още историята е водеща и се наблюдава някакъв страх от отказване от наратива.

      И това ще стане, де. Думата ми е за спектакъла на германците, който предложи различен поглед върху нещо толкова познато, каквото е водата, превръщайки я в музикален инструмент, а себе си - в оркестър, който изпълнява един много, много мокър, забавен и образователен концерт. Съвсем не се шегувам, не мислете, че ви редя тука някакви метафори - в Н2О са изследвани "музикалните" свойства на водата и са използвани, за да се създаде мелодия, която си има вътрешна динамика и която разказва на децата история по начина, по който само музикалните произведения могат.

      Но водата рисува и картини, както видяхме в немския спектакъл. И допълва перфектно търсенията на екипа в изразните средства на кукления театър - театърът на сенките се разиграва върху пране, а в абстрактните картини от вода има и капка магия, допълнена от звуковата среда.

      Вероятно може да се каже, че Н2О е и (в някаква степен) образователен, защото запознава децата с всички агрегатни състояния на водата, но го прави по изключително лек начин, който не дотяга и не им размахва пръст от сцената, в случай, че не обичат да се къпят, или предпочитат Кока-Кола. Напротив, просто им показва не само каква може да бъде водата (тъкмо мислех, че ми липсва малко лед, и извадиха от една кофа ееееей такава буца от него!), но и какво може да прави тя - един съвсем простичък материал, който използваме ежедневно, но който - както изглежда от спектакъла на HELIOS - познаваме твърде слабо.

      В известен смисъл на H2O му липсва точка, защото представлението свършва някак... никак, насред нищото, но то чисто драматургично му липсват и останалите основни елементи, та това не ме изненада особено. Не ме разбирайте грешно, не отчитам това като дефект, а като... особеност на начина на разказване - разчитам, че с времето ще виждаме все повече подобни спектакли и у нас: такива, които използват като изходна точка възможностите на даден материал, а не поредната драматизация на популярна приказка (в които няма нищо лошо, но пък и разнообразието не е мръсна дума). И само си помислете - в продължение на 40 минути да ангажираш вниманието на деца, които еееедва са навършили 2 години, при това без да им разказваш история (в смисъла на традиционния наратив)... колко готин трябва да е бил този спектакъл? Много, честна мускетарска!

      Естествено, аз си имам лек страх, когато видя вода в такава близост до работещи прожектори, та погледнах неколкократно дали все пак актьорите са с гумени ботуши и някак до края на спектакъла очаквах и принудителни екзотични танци като част от представлението, но това съм си аз (пък и един колега в академията има' доста лош опит със същото). И се надявам недоразумението от вчера, когато децата бяха настанени в залата, а се оказа, че спектакълът всъщност започва от фоайето, да бъде отстранено за представлението днес. Въпреки него обаче, момчетата от HELIOS започнаха фестивала абсолютно ударно и вдигнаха летвата с един простичък, но различен и истински интересен спектакъл, който илюстрира някои от водещите тенденции в съвременния куклен театър в Западна Европа.