сряда, септември 17, 2014

Жабокът принц

      Радвам се, че Жабокът принц на Столичен куклен театър е намерил място в селекцията за фестивала тази година. Все още не бях успяла да го гледам и това бе идеална възможност да поправя пропуска си. Уви, залата бе празна (имаше зрители само на първите 4 реда, назад бяхме седнали едва 4-5 души, гости на фестивала), но го отдавам на факта, че спектакълът е репертоарен за СКТ
      Той, за разлика от Н2О, е здраво стъпил в куклено-театралната традиция и това не е непременно лошо. Историята е разказана под формата на комична опера с образи-клишета. В този смисъл, режисьорът Тодор Вълов е постигнал целта си. Струва ми се обаче, че мярата тук-там е избягала и на моменти героите са прекалено и ненужно инфантилни (и така и не разбрахме какво промени мнението на принцесата, в крайна сметка. "Пуф, готово" често работи, но винаги съм мислила, че е добре да се избягва, когато е възможно). Свежите моменти - като купидончето-режисьор - балансират впечатлението, но си мисля, че спектакълът можеше да бъде и една идея по-кратък.
      И един последен коментар, понеже леко побеснявам - когато ви помолят учтиво да изключите мобилните си телефони, ами... изключете ги! Вчера в зала, в която я имаше 25-30 души, половината от които - деца на по 4-5 години, за 50 минути спектакъл звъннаха 2 телефона. След предупреждението устройствата да бъдат изключени. Не мога да не се сетя за покойния Андрей Баташов с неговото култово "Казаха ли да изключите дебилните си телефони". Наистина е изключително дразнещо - почти колкото явната липса на култура у някои зрители.

Етикети: ,

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home