събота, май 26, 2012

Диктаторът

Онзи ден най-сетне гледах новия филм на Саша Барън Коен. И отбележете, че пиша за филм тук, - нещо, дето се е случвало точно 2 пъти дотук и едва ли ще се случи отново особено скоро.
Каквото и да си говорим, "Диктаторът" просто нямаше как да го пропусна, защото трейлърът си беше много забавен по изключително некоректен в политическо, етническо, расово, полово и прочее отношения начин. За мен това си е направо задължително да се види, защото на моменти чувството ми за хумор е доста гранично, а и отдавна не бях гледала комедия, която наистина да ме разсмее. 
И ето какво се случи (копирам си мнението от един форум, където чат-пат споделям мнението си за разни филми).
"Диктаторът" е sooooooo f*ckin' wrong in sooooooo many ways... Не, сериозно, все съм гледала шантави, извратени, гавраджийски, ненормални филми, но това надмина всичко, видяно до момента. Истината е, че казва доста верни неща, обаче ги казва по толкова откровен, нецензурен, вулгарен, скандален и брутален начин, че няма как да не се смееш. То е просто толкова абсурдна и груба работа, че те избива на смях, чудейки се кой болен мозък го е родил и защо, по дяволите, ти хем го гледаш, хем се хилиш.
А най ми става смешно като си помисля, че имаше и една майка с 2 деца - едното на около 13-14, другото на не повече от 10 години. Бас ловя, че тая жена се припоти 100 пъти и още 100 пъти по 100 съжали, че си го е причинила. Да кажем, че възрастовото ограничение съвсем не е случайно. Като се замисля, не се сещам за друг филм, дето наистина би ми било неудобно да го гледам с родителите си. 
Дали го препоръчвам? О, да. Но имайте предвид горното и не ме мразете много. И ако не намирате за особено забавни расистките, сексистките и прочее доста груби и некоректни шеги, хич и не си го причинявайте. Аз си се чувствах емоционално и психически изнасилена след края, но пък колко се смях, повтаряйки: "Е, не, ще умра." и "Ужас, това не може да бъде.", имайки предвид откровено бруталния текст. Още не мога да реша дали Саша Коен е идиот, или гений. Едно е сигурно - няма никакъв проблем да се гаври брутално с неща, които другите заобикалят на пръсти. Заради което го уважавам, де. 

петък, май 18, 2012

Чай за невроза

Скоро не съм писала - ама не защото няма какво (помня си обещанията от по-рано), ами просто ситуацията е... както казва един приятел на баща ми: "Да си е*е мишка ухото."  Някак трябва да издрапам до средата на юни, след което ще почнат други драми от разнообразно естество и пак сътресения и нерви, ама поне ще има малко почивка между двете полувремена.
А дотогава - един лаф, който Недсъна ми каза, когато се видяхме последно и който днес ме накара да се захиля (при все абсурдността на ситуацията). Таааа, да. Каза ми: "Споко, Роки!", ама така, както само той може да го каже. Разбира се, нямаше предвид мен, защото за пръв път не ми се влизаше в подробности относно драмите около мен (установих, че като споделя, не ми става по-малко мрънкащо, само натоварвам и ангажирам хората около мен, та за сефте, ама май наистина за сефте, му спестих терзанията си, поне докато не минат), обаче пък е готина мантра.
Ще гледам да видя и "Зигфрид", ама не знам кога ще успея и дали изобщо ще стане (а имам и изисквания относно конкретен състав, който искам да чуя). Така че тогава със сигурност ще пиша, че много се събра за разправяне.
Та така.
"Споко, Роки!"

Етикети: