четвъртък, август 14, 2008

Събориха ми къщата

Да, бе, знам, че живея в апартамент. Но все пак... събориха ми къщата. Моята бяла разкошна къща на 2 етажа с колони пред входа, полукръгла тераска и огромни прозорци на първия етаж. Къщата, която мислено бях обзавела преди 5 години (е, преди да си открадна някои идеи от "Мартинели", но все пак...). Къщата, която се намираше на 20 метра от Аязмото - какви ти 20 метра, само трябваше да пресечеш "Августа Траяна" и си в парка. Е, не ме дочака - съборили са я и сега на мястото на двора с лозите зее изкоп. Дупка. Яма. Ров.
Разбира се, не съм мислила, че някога ще я имам, или пък, че бих живяла в нея - семейството, което я е напуснало, е преживяло някаква трагедия, а мен такива работи не ме въодушевяват особено... Но къщата си беше хубава, имам и снимки, които обаче в момента не мога да кача тук. Истината е, че колкото и да ми стана жал за нея, събарянето й сложи една последна точка на отдавна отминала връзка и не можах да сдържа усмивката си. Има и такива неща, за които човек се усмихва с умиление, спомняйки си колко наивен трябва да е бил... тогава. И колко наивен, вероятно, е сега. Но това ще се разбере след години, когато ще се усмихвам с умиление на други неща, които днес ми се виждат като цяла вселена - и вероятно са. Но стига за това.
Споменах за историята на къщата... онзи ден, като ходихме в Елена, минахме през много села и махали, където, наред с новите вили и бунгала, се рушат старите къщи с некролози по вратите - там, където са се раждали деца, умирали са старци, хората са били щастливи, нещастни, трудили са се, смели са се, обичали са се... а днес там няма никой, историите им са мъртви, няма кой да ги разкаже. Някой гражданин (вероятно от Варна, съдейки по регистрациите на колите по тези места и вероятно баровец, съдейки по марките и моделите на превозните средства) ще купи някоя от тези къщи, ще я стегне или ще я събори, за да построи нещо ново... Ще я направи своя. А къщата ще пази своите тайни и може би ще иска да ги разкаже... но няма да има кой да слуша. Сещам се за една такава къща.

Етикети: