петък, септември 19, 2014

Химиците на кукления театър

      Радвам се, че забавих малко писането на този текст, защото така имах възможност да понатрупам впечатления от цялостната селекция на Панаира на куклите. Силна е, много е силна, но хайлайтът към момента за мен е спектакълът "Катастрофа" на Agrupación Señor Serrano от Испания, с който момчетата ми махнаха главата от кеф още в първата вечер на фестивала.
      Препратката към Ханда Готе бе моментална, още с влизането в залата - 3 маси, покрити с разнообразни дреболии, джинджифлюшки, огромни маски и много, много, МНОГО желирани мечета. И една камера, която предаваше случващото се в реално време към голям екран, с което зрителите бяха превръщани във воайори, нахлуващи в малкия свят на героите от желатин. Мъничките борчета, къщичките, "построени" в миниатюрен мечи мащаб, се превръщаха в истинска гора, в истинско село, в цивилизация, която страдаше току пред очите ни, а драмата на желираните мечета заплашваше да ни погълне от екрана.
      Странно е как мащабът променя възприятията - но камерата, която предава събитията в реално време, далеч не е единственият "трик", който испанците използват. И тук отварям една голяма и тромава скоба, защото триковете им не бяха самоцелни и е много важно това да се подчертае много, ама много дебело. Спектакълът имаше ясна идея, вървеше много стегнато по нея и търсенето на изразни средства бе изцяло в нейна услуга.
      А въпросните изразни средства идваха от химията и физиката, за да предизвикат катаклизми в мечия свят и несъмнен ефект "уау" у публиката, пред която се случваха експлозии, земетресения, наводнения, изригвания на вулкани, повсеместно затопляне и прочее, и прочее катастрофи. Много изстрадаха горките мечета - много, и все зрелищно. 
      Спектакълът на Agrupación Señor Serrano е истински многопластова творба - отдавна не ми се беше случвало да попадна на такъв. От една страна, имаме мечата цивилизация с мъничките очарователни детайли в нея; от друга - случващото се между героите с маските, от трета - отношенията между самите актьори на сцената, невербалната комуникация между тях. И всичко това, обединено от избраните изразни средства - от живото предаване, от музиката, от магическите трикове с камерата, която успя да ни върне и в миналото, когато всичко е било детска игра и когато да взривиш нещо на покрива е било нормална и неизменна част от заниманията с комплекта "Млад химик".
      Без съмнение основната тема на спектакъла е доста експлоатирана покрай идеите на т.нар. sustainable development. Еко-театърът набира скорост в редица държави, поставяйки на дневен ред новите проблеми в обществото, влиянието на човешката дейност върху природата и последиците от действията му за нея. И да, идеята за града на консуматорите, построен от лъскави опаковки, може да беше малко чийзи и доста първосигнална, но дори и тя говореше на публиката и стоеше адекватно в общия контекст на спектакъла.
      После чух известно цъкане с език от някои зрители и си мислех, че спектакълът на Agrupación Señor Serrano е нещо като "Новите дрехи на краля", но в обратен смисъл. Обикновено сме свикнали да казваме, че никой не смее да заяви, че кралят е гол. В случая обаче кралят е облечен в чудесни и съвременни дрехи, дело на талантливи дизайнери. Въпросът е, че тази мода все още не е стигнала до България и за мнозина сякаш остава неразбрана, а в нея няма нищо лошо - дори напротив, защото тя е двигателят, който движи театралната кола напред в момента. Да, нарушава рамката на традиционния театър и да, използва нестандартни изразни средства, и да - спектакълът оставя усещането за пост-пънк, което не се случва често у нас (не и с подобна солидна и добре разказана идея като "гръб" (щото, да си го кажем направо, самоцелните неща много ме дразнят), но това е неизменна част от търсенето на нови изразни средства, от новата драматургия, от новия начин на работа в театъра изобщо. И Agrupación Señor Serrano са напипали една много плътна и жива линия в това отношение, която - по всичко личи - изследват от разнообразни гледни точки и която надстрояват с талант, желание и много мисъл.  

Етикети: ,

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home