Химиците на кукления театър

      Радвам се, че забавих малко писането на този текст, защото така имах възможност да понатрупам впечатления от цялостната селекция на Панаира на куклите. Силна е, много е силна, но хайлайтът към момента за мен е спектакълът "Катастрофа" на Agrupación Señor Serrano от Испания, с който момчетата ми махнаха главата от кеф още в първата вечер на фестивала.

      Препратката към Ханда Готе бе моментална, още с влизането в залата - 3 маси, покрити с разнообразни дреболии, джинджифлюшки, огромни маски и много, много, МНОГО желирани мечета. И една камера, която предаваше случващото се в реално време към голям екран, с което зрителите бяха превръщани във воайори, нахлуващи в малкия свят на героите от желатин. Мъничките борчета, къщичките, "построени" в миниатюрен мечи мащаб, се превръщаха в истинска гора, в истинско село, в цивилизация, която страдаше току пред очите ни, а драмата на желираните мечета заплашваше да ни погълне от екрана.

      Странно е как мащабът променя възприятията - но камерата, която предава събитията в реално време, далеч не е единственият "трик", който испанците използват. И тук отварям една голяма и тромава скоба, защото триковете им не бяха самоцелни и е много важно това да се подчертае много, ама много дебело. Спектакълът имаше ясна идея, вървеше много стегнато по нея и търсенето на изразни средства бе изцяло в нейна услуга.

      А въпросните изразни средства идваха от химията и физиката, за да предизвикат катаклизми в мечия свят и несъмнен ефект "уау" у публиката, пред която се случваха експлозии, земетресения, наводнения, изригвания на вулкани, повсеместно затопляне и прочее, и прочее катастрофи. Много изстрадаха горките мечета - много, и все зрелищно. 

      Спектакълът на Agrupación Señor Serrano е истински многопластова творба - отдавна не ми се беше случвало да попадна на такъв. От една страна, имаме мечата цивилизация с мъничките очарователни детайли в нея; от друга - случващото се между героите с маските, от трета - отношенията между самите актьори на сцената, невербалната комуникация между тях. И всичко това, обединено от избраните изразни средства - от живото предаване, от музиката, от магическите трикове с камерата, която успя да ни върне и в миналото, когато всичко е било детска игра и когато да взривиш нещо на покрива е било нормална и неизменна част от заниманията с комплекта "Млад химик".

      Без съмнение основната тема на спектакъла е доста експлоатирана покрай идеите на т.нар. sustainable development. Еко-театърът набира скорост в редица държави, поставяйки на дневен ред новите проблеми в обществото, влиянието на човешката дейност върху природата и последиците от действията му за нея. И да, идеята за града на консуматорите, построен от лъскави опаковки, може да беше малко чийзи и доста първосигнална, но дори и тя говореше на публиката и стоеше адекватно в общия контекст на спектакъла.

      После чух известно цъкане с език от някои зрители и си мислех, че спектакълът на Agrupación Señor Serrano е нещо като "Новите дрехи на краля", но в обратен смисъл. Обикновено сме свикнали да казваме, че никой не смее да заяви, че кралят е гол. В случая обаче кралят е облечен в чудесни и съвременни дрехи, дело на талантливи дизайнери. Въпросът е, че тази мода все още не е стигнала до България и за мнозина сякаш остава неразбрана, а в нея няма нищо лошо - дори напротив, защото тя е двигателят, който движи театралната кола напред в момента. Да, нарушава рамката на традиционния театър и да, използва нестандартни изразни средства, и да - спектакълът оставя усещането за пост-пънк, което не се случва често у нас (не и с подобна солидна и добре разказана идея като "гръб" (щото, да си го кажем направо, самоцелните неща много ме дразнят), но това е неизменна част от търсенето на нови изразни средства, от новата драматургия, от новия начин на работа в театъра изобщо. И Agrupación Señor Serrano са напипали една много плътна и жива линия в това отношение, която - по всичко личи - изследват от разнообразни гледни точки и която надстрояват с талант, желание и много мисъл.