Едно сбогуване
Не бе, няма драма. А и то това сбогуване се случи на много части, т.е. беше трагедия в няколко действия. Бас ловя, разправяла съм ви за "Закон и ред: умисъл за престъпление" (сериал, чието заглавие съкращавам за удобство като LO:CI).
Та тоя ми ти сериал навъртя цели 10 сезона, 2/3 от които съм гледала по всевъзможни телевизии - за пръв път го загледах по Hallmark, после даваха някои сезони по bTV, пък по Fox Crime, май го мернах и по AXN, след това го даваха и по Нова ТВ (даже човекът, който го превеждаше, е един от най-близките ми приятели).
Какво ми даде филмът? Хм. Нали знаете, не обичам промените. А този сериал беше една константа през последните 10 години. Много непопулярен у нас, си се въртеше във всеки един момент по някоя от телевизиите и знаех, че има огромен шанс Винсънт д'Онофрио да ми се усмихне с прасешкото си пухкаво личице от екрана. Ако пък се случеше да не го дават... е, Интернет си знае работата, пък и, 10 сезона са това.
По едно време намесиха Крис Нот (противния Тузар от "Сексът и градът", блах!). И тогава сериите се разделиха на 2 - серии с "мойто пра'се" и такива със "свинята гадна". Сещате се, епизодите с Крис Нот не ги гледах. Той си беше безличен ениуей. Винсънт д'Онофрио и Катрин Ърби бяха големите в този сериал, а героят на Винсънт, Боби Горън, вероятно ще ми остане любимата мъжка фигура от телевизионен сериал евър.
После пък разкараха Нот (слааава Богу!) и вкараха Джеф Голдблум. Той беше по-интересен, но феновете на LO:CI не го искаха. Малко напомняше Монк, но не беше за този сериал, така или иначе.
За капак... разкараха Винсънт и от стария състав оставиха... само Голдблум. Сещате се, феновете директно заявиха, че няма да гледат повече това бледо (и никакво) копие на любимия си сериал и това предопредели свалянето му. Така е то, като няма зрители, няма и рейтинг.
Но последното решение на продуцентите донякъде поизми срама. Последният сезон бе чувствително по-кратък, само 8 серии, но Винсънт и Катрин се върнаха на екран и приключиха поредицата със стил. Този сериал си беше техен и това бе единственото правилно решение.
А Боби Горън... хм, да. Той определено ще ми липсва. Но ми хареса начинът, по който приключиха филма. Той заслужаваше точно това и се радвам, че усмивката му накрая беше истинска. Впрочем, да, осъзнавам, че говоря за измислен герой, но - както вече уточних - тоя "човек" ми правеше компания в продължение на 10 години и със сигурност ми е дал нещо (ако и да го обвинявам за част от високите си изисквания към мъжете, хахаха :)).
Признавам, стана ми малко пусто, когато тази вечер изгледах последния епизод. Но поне финалът бе справедлив и в него не присъстваха нито Нот, нито Голдблум, нито която и да е от техните екранни партньорки. А краят на LO:CI е... well... the end of an era. Една значителна ера, обхванала съществена част от съзнателния ми живот дотук. Или поне... съпътствала я качествено.
И няколко от любимите ми фен-видеа, посветени на "Закон и ред: умисъл за престъпление":
Don't Tell Me Goodbye
My Life
Read My Mind (обожавам го... и песента, и идеята, и всичко!)
Boy Oh Boy (нещо забавно и лигаво)
Walk 500 Miles
Hot N Cold (още едно от много любимите ми)
Какво ми даде филмът? Хм. Нали знаете, не обичам промените. А този сериал беше една константа през последните 10 години. Много непопулярен у нас, си се въртеше във всеки един момент по някоя от телевизиите и знаех, че има огромен шанс Винсънт д'Онофрио да ми се усмихне с прасешкото си пухкаво личице от екрана. Ако пък се случеше да не го дават... е, Интернет си знае работата, пък и, 10 сезона са това.
По едно време намесиха Крис Нот (противния Тузар от "Сексът и градът", блах!). И тогава сериите се разделиха на 2 - серии с "мойто пра'се" и такива със "свинята гадна". Сещате се, епизодите с Крис Нот не ги гледах. Той си беше безличен ениуей. Винсънт д'Онофрио и Катрин Ърби бяха големите в този сериал, а героят на Винсънт, Боби Горън, вероятно ще ми остане любимата мъжка фигура от телевизионен сериал евър.
После пък разкараха Нот (слааава Богу!) и вкараха Джеф Голдблум. Той беше по-интересен, но феновете на LO:CI не го искаха. Малко напомняше Монк, но не беше за този сериал, така или иначе.
За капак... разкараха Винсънт и от стария състав оставиха... само Голдблум. Сещате се, феновете директно заявиха, че няма да гледат повече това бледо (и никакво) копие на любимия си сериал и това предопредели свалянето му. Така е то, като няма зрители, няма и рейтинг.
Но последното решение на продуцентите донякъде поизми срама. Последният сезон бе чувствително по-кратък, само 8 серии, но Винсънт и Катрин се върнаха на екран и приключиха поредицата със стил. Този сериал си беше техен и това бе единственото правилно решение.
А Боби Горън... хм, да. Той определено ще ми липсва. Но ми хареса начинът, по който приключиха филма. Той заслужаваше точно това и се радвам, че усмивката му накрая беше истинска. Впрочем, да, осъзнавам, че говоря за измислен герой, но - както вече уточних - тоя "човек" ми правеше компания в продължение на 10 години и със сигурност ми е дал нещо (ако и да го обвинявам за част от високите си изисквания към мъжете, хахаха :)).
Признавам, стана ми малко пусто, когато тази вечер изгледах последния епизод. Но поне финалът бе справедлив и в него не присъстваха нито Нот, нито Голдблум, нито която и да е от техните екранни партньорки. А краят на LO:CI е... well... the end of an era. Една значителна ера, обхванала съществена част от съзнателния ми живот дотук. Или поне... съпътствала я качествено.
И няколко от любимите ми фен-видеа, посветени на "Закон и ред: умисъл за престъпление":
Don't Tell Me Goodbye
My Life
Read My Mind (обожавам го... и песента, и идеята, и всичко!)
Boy Oh Boy (нещо забавно и лигаво)
Walk 500 Miles
Hot N Cold (още едно от много любимите ми)
0 Comments:
Публикуване на коментар
<< Home