понеделник, юли 04, 2011

Хърватска и разни дреболии

Винаги ми е било терсене да ходя на театър или опера вечерта преди изпит. Да не говорим за купони. Струваше ми се, че ако се издъня, ще ми е виновна точно тази вечер за минути/часове откраднат хедонизъм.
Явно съм станала пич, защото баш по средата на тази сесия забягнах за цяла седмица в Хърватска. И беше бо-же-стве-но. Ама идея нямате точно колко.
Намерих си къщата на мечтите. Разбира се, няма да я имам, но това не пречи да си остане именно там - в мечтите. Прекрасна е. С цялата лепкаво притегателна енергия, която излъчва и която аха-аха да ме подмами да извърша някое и друго дребно престъпление (как да ви кажа, не бях много сигурна дали е позволено да се влиза в двора, ама...). Получих си и новата книга на Сафон и още не смея да я подхвана. Пари ми в ръцете, ама не само защото корицата е оранжева. Просто имам още 1-2 изпита до края на тая същата сесия, плюс намсиколко други задачи, свързани с университета - и ако я почна сега, няма да свърша нищо от тях, докато не обърна и последната страница. Познавам се, познавам и Сафон (ако и да ме разочарова малко с "Марина").
Видях отблизо прочутата акселерация в порастването на децата... аз на 12 изглеждах другояче. И мислех за други неща. Не мога да си представя какво ще бъде по времето, когато имам собствени деца. Разговорите за птичките, пчеличките, опасните и безопасни неща, за порастването и прочее ще трябва да почват съвсем от люлката, че иначе ще е страшно. Което не значи, че хлапетата от балета, с който пътувах до Задар, не бяха готини. Напротив, бяха страхотни. Но много, много различни от спомените ми за мен самата на тия години.
Минути за реклама: ако имате възможност да отидете в Задар - дори и само за ден-два, не я пропускайте. Уникално място е, честна мускетарска. Не е Сплит или Дубровник, но май тъкмо в това му е чарът. Един ослепително, ослепително бял град, в който спокойно можеш да се почувстваш точно като Джулия Робъртс в "Хубава жена". Че и малко по-добре дори.
Сега обаче е време да се върна към прозаичното ежедневие. В него напрежението на макс ще продължи поне до средата на декември, но надявам се, ще си струва. И не, този път лятото няма да е време за почивка, а за пълна газ по всички направления. Но пък макар да нямам идея как точно ще се справя с всичко запланувано дотук, поне знам защо го правя. Което, откъдето и да го погледне човек, си е крачка напред. Досега знаех как да направя всичко, с което се заловя, но пък нямах представа защо, аджеба, хабя тия нерви.
Ще видим докъде ще стигна с този източник на мотивация. Струва ми се, че ще бъде достатъчен. Наред с въпросите, вече бръмкат и отговори - остава да ги свържа (правилно) и да стискам палци картинката да ми харесва.
И като стана дума за картини - онзи ден ходих на изложбата на абсолвентите от Художествената академия. Харесах само 2-3 неща, но пък колко ги харесах само! За другите... предпочитам да мисля, че аз не разбирам достатъчно (и искрено се надявам да е така).

Етикети:

5 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Ами Елс, не помня да си гледала сериозно на нуждите си от почивка, така че не мисля че ще изненадаш някого с изказванията си за лятото ;)Иначе съм съгласен с теб, че "Защо" звучи по-адекватно от "Как"(поне е хубаво да го изпреварва :) ).

05 юли, 2011 13:42  
Blogger Eli Bakalova said...

А аз като ти звъних да ти честитя деня рожден по обед на 2-ри, ти що си беше изключил телефона? Някъде към 3 без нещо беше (кофти време, сори).
Както и да е, де. ЧРД, да си много щастлив и се пази здрав.

05 юли, 2011 15:04  
Anonymous Анонимен said...

Беше ми паднала батерията на телефона, забелязах го доста късно(sorry за което).
П-то ми каза че си звъняла. 3ч си е напълно нормално време за мен(все тая дали е говорим за след обяд или не :) ).
Btw, мисля че изместваме темата и на останалите, които четат това, няма да им е мн интересно.
Ако не е тайна, какво е това, към което си се "защо"-кала така?Говорим за половин година(г-д) все пак :)

05 юли, 2011 15:58  
Blogger Eli Bakalova said...

Ми... еМ, не е нещо твърде огромно като постижение, но би дало смисъл на усилията ми през последните години, които - честно казано - не бяха съвсем малко. Като стане, ще се похваля. Ама ме чака много работа. След това - също.
И, впрочем, ще се радвам да се видим скоро. Ти на какво мнение си?

05 юли, 2011 21:29  
Anonymous Анонимен said...

Ами драсни на skype-а за да се уговорим(атм това е най-сигурният начин човек да се свържи с мен).

06 юли, 2011 12:21  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home