Хърватска и разни дреболии

Винаги ми е било терсене да ходя на театър или опера вечерта преди изпит. Да не говорим за купони. Струваше ми се, че ако се издъня, ще ми е виновна точно тази вечер за минути/часове откраднат хедонизъм.
Явно съм станала пич, защото баш по средата на тази сесия забягнах за цяла седмица в Хърватска. И беше бо-же-стве-но. Ама идея нямате точно колко.
Намерих си къщата на мечтите. Разбира се, няма да я имам, но това не пречи да си остане именно там - в мечтите. Прекрасна е. С цялата лепкаво притегателна енергия, която излъчва и която аха-аха да ме подмами да извърша някое и друго дребно престъпление (как да ви кажа, не бях много сигурна дали е позволено да се влиза в двора, ама...). Получих си и новата книга на Сафон и още не смея да я подхвана. Пари ми в ръцете, ама не само защото корицата е оранжева. Просто имам още 1-2 изпита до края на тая същата сесия, плюс намсиколко други задачи, свързани с университета - и ако я почна сега, няма да свърша нищо от тях, докато не обърна и последната страница. Познавам се, познавам и Сафон (ако и да ме разочарова малко с "Марина").
Видях отблизо прочутата акселерация в порастването на децата... аз на 12 изглеждах другояче. И мислех за други неща. Не мога да си представя какво ще бъде по времето, когато имам собствени деца. Разговорите за птичките, пчеличките, опасните и безопасни неща, за порастването и прочее ще трябва да почват съвсем от люлката, че иначе ще е страшно. Което не значи, че хлапетата от балета, с който пътувах до Задар, не бяха готини. Напротив, бяха страхотни. Но много, много различни от спомените ми за мен самата на тия години.
Минути за реклама: ако имате възможност да отидете в Задар - дори и само за ден-два, не я пропускайте. Уникално място е, честна мускетарска. Не е Сплит или Дубровник, но май тъкмо в това му е чарът. Един ослепително, ослепително бял град, в който спокойно можеш да се почувстваш точно като Джулия Робъртс в "Хубава жена". Че и малко по-добре дори.
Сега обаче е време да се върна към прозаичното ежедневие. В него напрежението на макс ще продължи поне до средата на декември, но надявам се, ще си струва. И не, този път лятото няма да е време за почивка, а за пълна газ по всички направления. Но пък макар да нямам идея как точно ще се справя с всичко запланувано дотук, поне знам защо го правя. Което, откъдето и да го погледне човек, си е крачка напред. Досега знаех как да направя всичко, с което се заловя, но пък нямах представа защо, аджеба, хабя тия нерви.
Ще видим докъде ще стигна с този източник на мотивация. Струва ми се, че ще бъде достатъчен. Наред с въпросите, вече бръмкат и отговори - остава да ги свържа (правилно) и да стискам палци картинката да ми харесва.
И като стана дума за картини - онзи ден ходих на изложбата на абсолвентите от Художествената академия. Харесах само 2-3 неща, но пък колко ги харесах само! За другите... предпочитам да мисля, че аз не разбирам достатъчно (и искрено се надявам да е така).