Когато нещата вървят наобратно...

.. когато наистина чувстваш се зле... Сещате ли се - много адекватна песничка.
Но тъй като ще си говорим за неща, които вървят наобратно, да ви питам - може ли да ви е безобразно светло и хубаво, макар всичко да сочи, че следва да ви е съвсем "наобратно"?
Да, сесията продължава и да, изглежда все по-безкрайна. И да, писна ми да уча - и да, нямам време за куклен театър, щото много успешно и крайно мазохистично си ангажирах съботите и неделите. Ей така, колкото да съм сигурна, че нямам почивен ден.
Точно тая вечер си имам поводи да ми е криво, напоследък спя малко и, изобщо, не е сега моментът да светя като АЕЦ. Ама на'. Шебекът си е шебек.
Преди време писах, че пътечката е ясна и че ще си я павирам с търпение и вяра. Само дето, водена от сляпото убеждение, че пътят е само напред, не се бях обръщала назад и не знаех, че след (или, всъщност, редом с) мен вървят още хора. Които, представяте ли си, вярват. Вярват, бе.
Бележка - трябва да се оглеждам по-често. Сега отивам да се донасмея (ама че дума!), ако, междувременно, ченето ми не се откачи, разбира се.

Любовни песни

А, не, не, няма да ви говоря за Свети Валентин. Не че нямам какво да ви кажа, ама и без това миналата година прекалих... пък знам ли, ако ме цапне словото, може и да пиша. Но по-скоро не. Нито имам желание, нито има смисъл - да си се обичат хората, като са решили - и дата да си определят дори. Не ме бъркат особено, само дето от розово и червено вече почва да ми се гади. Ще видим какви луди ще ме награбят към 14-ти, може и да драскам празнични безмислици тук.
Изгубих се много - сесията е дълга, изтощителна, нямам време да ида на опера, за театър да не говорим, нямам време да дишам (ама навикът е голяма работа!), нямам време и да мисля, което е единственият бонус от цялата история.
За филмчета обаче се намират по 2 часа вечер. И ми се иска да направя луда реклама на едно такова. Замислете се - колко филма съм споменавала тук? "A Good Woman", "Breakfast at Tiffany's","What Dreams May Come", "P.S. I Love You" и, много се надявам, "Nuovo Cinema "Paradiso" (ако не съм, да знаете, че е задължителен за гледане!).
Ето за този филм иде реч - "Любовни песни" се казва. Това е официалният трейлър, но, трябва да подчертая (ама много дебело!), че е доста сбъркан - липсва една важна "подробност", затова и ще ви светна с няколко думи защо, аджеба, трябва да го гледате. Става дума за трима млади хора, които живеят в Париж и намират начин да се обичат - тримата, да - с известни сътресения, залитания, чуденки и всички "екстри", които подобни объркани отношения предлагат. Един ден обаче някой от тримата си отива (в смисъл на "умира") и останалите трябва да се справят със загубата. Като казвам "останалите", нямам предвид само другите двама от тройката, а и всички около тях. Ииии... "Любовни песни" се занимава и със справянето с емоциите, които смъртта поражда у живите - там, всъщност, е акцентът. Как продължава животът, когато изгубиш някого; докъде стигат търсенията, странностите, кой може да ти поднесе най-неочакваната утеха и на кого можеш да кажеш: "Не искам да ме обичаш много - искам да ме обичаш дълго." Мда, това е финалната реплика във филма. Финалът просто ми изпълни душичката с радост и смисъл - какво се случва, когато намериш и трябва ли да търсиш, изобщо даваш ли си сметка дали и какво търсиш...На доста места разни хора казват, че приличал на "Мечтатели" на Бертолучи. Двата филма нямат нищо общо, като изключим факта, че а/става дума за нетрадиционни отношения и б/ като следствие от а/ - са провокативни. Е, и Луи Гарел, разбира се, но сериозно - не са дори и близки като сюжет, усещане и емоция.
Пропуснах ли нещо? О, ама разбира се - филмът е чудесен мюзикъл, който надминава "Мамма миа" в пъти, просто го отвява - при това, без да има каквито и да било претенции. Песните на Алекс Бопен са прекрасни, свалих си саундтрака и си припявам на някакъв много, много измислен френски. Пропуснах и Луи Гарел - съвсем умишлено. За него ще кажа само, че има егати-шармантната-френска-болнава-странна-неустоима-Монмартр-почти-мансардна-красота-която-на-екран-криви-душове-ама-честно. Толкоз.
Абе, филмът е бисер, психотест и тест за толерантност в едно. За мен е и шедьовър - има си и цветови отпечатък: убити тонове с цветен акцент почти във всеки кадър и... е ужасно неустоим. Странен и светъл, но ако не ви хареса, не винете мен. Както много правилно се казва в трейлъра - "Honore's films aren't just films you like - you develop little weird crushes on them." Иначе казано, или ще го бъде, или хич. :D :D :D
Но наистина чувствах нужда да го споделя, твърде разкошен е, за да не ви светна за съществуването му. В момента издирвам субтитри за още 2 филма на Кристоф Оноре - очакванията вече са огромни. :)
* Ох, много искам да ви дам линкове към любимите ми песни от филма... но ще ви разваля удоволствието от постепенното навлизане в атмосферата му, тъй че ще им се радвам сама. (...) Ако някой се сбърка да го гледа, моля после да сподели впечатления - интересно ми е.