сряда, февруари 11, 2009

Любовни песни

А, не, не, няма да ви говоря за Свети Валентин. Не че нямам какво да ви кажа, ама и без това миналата година прекалих... пък знам ли, ако ме цапне словото, може и да пиша. Но по-скоро не. Нито имам желание, нито има смисъл - да си се обичат хората, като са решили - и дата да си определят дори. Не ме бъркат особено, само дето от розово и червено вече почва да ми се гади. Ще видим какви луди ще ме награбят към 14-ти, може и да драскам празнични безмислици тук.
Изгубих се много - сесията е дълга, изтощителна, нямам време да ида на опера, за театър да не говорим, нямам време да дишам (ама навикът е голяма работа!), нямам време и да мисля, което е единственият бонус от цялата история.
За филмчета обаче се намират по 2 часа вечер. И ми се иска да направя луда реклама на едно такова. Замислете се - колко филма съм споменавала тук? "A Good Woman", "Breakfast at Tiffany's","What Dreams May Come", "P.S. I Love You" и, много се надявам, "Nuovo Cinema "Paradiso" (ако не съм, да знаете, че е задължителен за гледане!).
Ето за този филм иде реч - "Любовни песни" се казва. Това е официалният трейлър, но, трябва да подчертая (ама много дебело!), че е доста сбъркан - липсва една важна "подробност", затова и ще ви светна с няколко думи защо, аджеба, трябва да го гледате. Става дума за трима млади хора, които живеят в Париж и намират начин да се обичат - тримата, да - с известни сътресения, залитания, чуденки и всички "екстри", които подобни объркани отношения предлагат. Един ден обаче някой от тримата си отива (в смисъл на "умира") и останалите трябва да се справят със загубата. Като казвам "останалите", нямам предвид само другите двама от тройката, а и всички около тях. Ииии... "Любовни песни" се занимава и със справянето с емоциите, които смъртта поражда у живите - там, всъщност, е акцентът. Как продължава животът, когато изгубиш някого; докъде стигат търсенията, странностите, кой може да ти поднесе най-неочакваната утеха и на кого можеш да кажеш: "Не искам да ме обичаш много - искам да ме обичаш дълго." Мда, това е финалната реплика във филма. Финалът просто ми изпълни душичката с радост и смисъл - какво се случва, когато намериш и трябва ли да търсиш, изобщо даваш ли си сметка дали и какво търсиш...На доста места разни хора казват, че приличал на "Мечтатели" на Бертолучи. Двата филма нямат нищо общо, като изключим факта, че а/става дума за нетрадиционни отношения и б/ като следствие от а/ - са провокативни. Е, и Луи Гарел, разбира се, но сериозно - не са дори и близки като сюжет, усещане и емоция.
Пропуснах ли нещо? О, ама разбира се - филмът е чудесен мюзикъл, който надминава "Мамма миа" в пъти, просто го отвява - при това, без да има каквито и да било претенции. Песните на Алекс Бопен са прекрасни, свалих си саундтрака и си припявам на някакъв много, много измислен френски. Пропуснах и Луи Гарел - съвсем умишлено. За него ще кажа само, че има егати-шармантната-френска-болнава-странна-неустоима-Монмартр-почти-мансардна-красота-която-на-екран-криви-душове-ама-честно. Толкоз.
Абе, филмът е бисер, психотест и тест за толерантност в едно. За мен е и шедьовър - има си и цветови отпечатък: убити тонове с цветен акцент почти във всеки кадър и... е ужасно неустоим. Странен и светъл, но ако не ви хареса, не винете мен. Както много правилно се казва в трейлъра - "Honore's films aren't just films you like - you develop little weird crushes on them." Иначе казано, или ще го бъде, или хич. :D :D :D
Но наистина чувствах нужда да го споделя, твърде разкошен е, за да не ви светна за съществуването му. В момента издирвам субтитри за още 2 филма на Кристоф Оноре - очакванията вече са огромни. :)
* Ох, много искам да ви дам линкове към любимите ми песни от филма... но ще ви разваля удоволствието от постепенното навлизане в атмосферата му, тъй че ще им се радвам сама. (...) Ако някой се сбърка да го гледа, моля после да сподели впечатления - интересно ми е.

Етикети:

2 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Диана:

Точно си свалих филмчето и след малко ще го гледам. Определено очаквам много.
Доста време не исках да го гледам понеже е мюзикъл, а аз никак не ги харесвам... Но Луи Гарел ме преубеди да го сваля :) А и гледах едно клипче, където той пееше и направо онемях.
Сега обаче бленувам много за друг филм на Луи и Оноре- La belle personne. Гледала ли си го?

15 август, 2009 19:40  
Blogger Eli Bakalova said...

Здравей!
Филмът е свален на компа ми от половин година. И нямам субтитри за него, уви.
Така че ги дебна, а ако ти имаш работещи буквички, драсни, моля те.
Но "Любовни песни" е наистина прекрасен. Продължавам да нямам адекватни думи за него - уникален филм, който много, ама много ме изненада. Определено изключително "мой".
Поздрави и като го гледаш, може да споделиш впечатления - ако се завъртиш наоколо, разбира се. :)

16 август, 2009 17:39  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home