Чай за невроза

Скоро не съм писала - ама не защото няма какво (помня си обещанията от по-рано), ами просто ситуацията е... както казва един приятел на баща ми: "Да си е*е мишка ухото."  Някак трябва да издрапам до средата на юни, след което ще почнат други драми от разнообразно естество и пак сътресения и нерви, ама поне ще има малко почивка между двете полувремена.

А дотогава - един лаф, който Недсъна ми каза, когато се видяхме последно и който днес ме накара да се захиля (при все абсурдността на ситуацията). Таааа, да. Каза ми: "Споко, Роки!", ама така, както само той може да го каже. Разбира се, нямаше предвид мен, защото за пръв път не ми се влизаше в подробности относно драмите около мен (установих, че като споделя, не ми става по-малко мрънкащо, само натоварвам и ангажирам хората около мен, та за сефте, ама май наистина за сефте, му спестих терзанията си, поне докато не минат), обаче пък е готина мантра.

Ще гледам да видя и "Зигфрид", ама не знам кога ще успея и дали изобщо ще стане (а имам и изисквания относно конкретен състав, който искам да чуя). Така че тогава със сигурност ще пиша, че много се събра за разправяне.

Та така.

"Споко, Роки!"