понеделник, септември 28, 2009

Пресполовихме фестивала

Тази вечер хроникьорът ви е силно друсан. Не само от емоции и, освен това, не - не се е возил на УАЗ-ка по третокласен път. Просто количеството хапчета (под формата на Аспирин, Парацетамол, витамин С, антибиотик, разни смукалца за гърло и антиалергично лекарство), приети за единица време (около час) ми дойдоха в повече. Или казано накратко, кака ви успя да се разболее. Повярвайте ми, подвигът е чутовен, предвид факта, че аз се пазя от климатици, течение, студени напитки и прочее до лека степен на вманиачаване. И пак цъфнах.
В момента съм с 38 градуса температура, виждам монитора малко странно, а на бузите ми можете да изпечете нещо - съвсем като в ония реклами на WS Teleshop, където всички се прехласват по ястия с вид на пластмаса. И въпреки, че щях да се удавя със супата, която ядох преди малко (много трудно е да ядеш супа, когато носът ти е запушен докрай, сериозно), и въпреки че като цяло не е много гот да си болен, тая вечер продължих да кроя планове как ще ходя на награждаването утре. В подобен момент разбирам точно колко съм луда (както и когато почти се бях юрнала към Видин през зимата, за да гледам "Лазарица" - и добре, че дойдоха да я играят в София, че иначе щяхме да си правим компания с вуците из Влашко).
Позволих си да отделя толкова място на моите патила - които, предвид тоновете пожелания за здраве, които отнесох вчера, си звучат направо като майтап - само защото нямам кой знае какво да пиша за вчерашния (четвърти) ден от програмата на "Пиеро".
Сутринта се игра спектакълът на ДКТ - Стара Загора "Храбрият оловен войник" и, заклевам се, това е най-най-най-сърцераздирателното представление, което някога съм гледала. Два пъти съм го гледала, два пъти плаках, ама плаках, казвам ви. Някога писах по-подробно за това заглавие ето тук - но, уверявам ви, нямах психическите сили да го изгледам отново. Не и сега. Ако имате нужда от катартичен рев - заповядайте, разчитам, че ще го играят още дълго. Но нервите ви наистина трябва да са стоманени въжета - по-добро предупреждение не мога да ви предложа. Имайте едно на ум. Носете си и кърпички.
Следобед видяхме още "Голямото кихотене" - спектакъл, за който също съм писала: заповядайте, в случай, че ви се чете. Стори ми се обаче, че актьорите продължават да разводняват спектакъла, а сценичните промени стават все по-мудни, от което представлението страда. Разбира се, напълно възможно е да греша, защото това е много субективно усещане, но предвид факта, че съм гледала това заглавие двуцифрен брой пъти, ми се струва, че долавям разликата достатъчно добре. Публиката бе на двата полюса като мнения, което не трябва да изненадва никого - този спектакъл е силно любен и мразен от самата си поява през март миналата година. Но да, така е - важното е да няма безразлични.
В четвъртия фестивален ден видяхме и спектакъла "Мечка" по Чехов. Нямах търпение да го изгледам, защото съм особено пристрастна - режисьор е Теодора Попова, моя любимка още от онова далечно време, когато изгледах "Лека нощ, съкровище". Освен че е особено интелигентна - и това просто се чете в спектаклите й, които са поставени с внимание и с грижа към детайла - ми се иска да вярвам и че тя притежава една особена емоционалност, която й позволява да прави много... чувствени спектакли; спектакли, притежаващи плът, релефни и истински увличащи. Абе, харесвам я, бе! Сериозно - Чехов не е лесен, а да сблъскаш два силни характера, разкривайки и слабите им страни - и всичко това: с кукли и в рамките на 40 минути - съвсем не е лесно. Удивих се на дълбочината, която се достигаше в образите на моменти, харесах куклите и музиката, впечатлих се от напрежението, което струеше от героите. И съжалих, че спектакълът бе толкова кратък - както си започна, така си и свърши. Не го усетих. Изводът е, че искам да виждам работи на Теодора Попова по-често на сцена. Липсва ми.
...
Сега набързо ще надраскам и моите фаворити за наградите на фестивала, които предстои да бъдат раздадени утре. Също утре ще ви разкажа и за днешния, пети ден.
Награда за спектакъл - "Едип. Празникът на ослепяването"
Награда за мъжка роля - Румен Караманов (много съм сигурна за нея и много искам да се случи)
Награда за женска роля - Соня Ботева
Награда за режисура - уф... tough one... Руслан Кудашов, в случай, че журито не прецени, че наградите за "Едип" са твърде много.
Награда за сценография - тук вече наистина не знам. Аз бих я дала на момента на чехите за "Каспър Рек", но нещо ми подсказва, че това няма да се случи.
Награда за музика - тук съм много пристрастна. Щом някога и Верди получи награда от "Пиеро" за музиката на "Аида", значи не е задължително тя да бъде авторска (тъй де, разбрахте ме). В такъв случай я давам на "Едип.", просто защото... защото музикалното оформление е брилянтно, гениално! Ако ще се дава за авторска музика, също нямам колебания - Христо Намлиев за "Голямото кихотене".
Награда за трупа - чехите от Квелб и испанците от Жорди Бертран. Категорично те и категорично и двата театъра. Не заслужават нищо, по-малко от това.
Награда за нови форми - хм... днес ми беше много лошо и не гледах "Творчество с ръце" на германците, но ако такава награда ще се присъжда изобщо (категориите невинаги съвпадат с предишните издания), вероятно те ще са я заслужили. Другите (евентуално) са чехите за "Каспър Рек", но това ми се струва по-скоро като пожелание.
И те така... утре вечер ще видим дали и какво съм познала. А, да - и правя необходимото уточнение, че съм пропуснала два спектакъла: "На ръба" (на сърбите) и германците днес.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home