неделя, юни 28, 2009

За катрана в меда

Или как един дългоочакван празник се превърна в съвсем предизвестена смърт.
Ако не сте чували името Владимир Стоянов, спокойно - няма да ви заклеймя като пълни оперни лаици (е, ако знаете за кого става дума, печелите бонус-точки, разбира се).
Причината да не го познавате, се крие във факта, че колкото и да е чудесен, той отдавна не пее в България. Всъщност, вероятно не пее у нас, тъкмо защото е "чудесен". Изявява си се човекът из големите оперни театри малко по и много по на запад и радва чуждоземна публика. Бързам да пресека всякакви съмнения и обвинения, които биха предположили, че го критикувам за този му избор. Ако публиката там разбира повече и ако там му се предлагат по-добри условия (в последното не се съмняваме, нали?), то това е най-естественото развитие на нещата.
И, когато преди няколко месеца разбрах, че Владимир Стоянов ще гостува в Националната опера, се зарадвах от сърце, душа и крайно изнервен (и малко изнежен, признавам) слух. Честно казано, дори не ме интересуваше кой е спектакълът, нито кои са останалите солисти. Груба грешка, както се оказа тази вечер - но нямаше как да бъде избегната.
Спектакълът бе "Риголето" - много любима баритонова партия, така че празникът наистина изглеждаше гарантиран.
Ще ви кажа какво се случи вкратце, щото иначе рискувам да си вдигна кръвното и да почна да се въртя от яд като шугава овца. Румен Дойков. Това казва всичко. И, ей Богу, не мога да разбера защо и как той продължава да крепи сцената, след като отдавна е сбъркал операта. Да, може да е бил добър - ама това е било преди поне 10 години. И всеки, който опита да каже нещо, различно от това, се нуждае или от преглед при специалист УНГ, или от два шамара, за да погледне истината в очите.
Няма значение дали харесвате Корели, Дел Монако, някой от Тримата или Краус, да речем - Румен Дойков тази вечер бе толкова близо до някой от тях, колкото, да речем, Цецо до Елвис. Дори малко по-далеч от него. Скъса всичко, което можеше да бъде скъсано и дори сред крайно непретенциозната софийска публика се понесе смутен шум. За да не продължавам да ви/се тормозя, ще ви кажа само, че не излезе на поклоните. Дали не посмя, или не пожела, мога само да гадая, но дори и той - а определено не ти трябва лупа, за да откриеш самочувствието му - очевидно усети и призна провала.
Ще речете, че злорадствам. Съвсем не е така, уверявам ви. Като човек, завъртял се достатъчно дълго из операта и разни други изкуства, мога да призная, че никога не съм (и не бих) се радвала, когато някой актьор си забрави репликите или певец скъса баш финала на "La donna e' mobile" (то все едно останалата част от партията му бе на ред).
Хубавото в ситуацията е, че проблемите вече не могат да бъдат потулвани зад криви усмивки, половинчати комплименти и твърде щедри аплаузи. Лошото обаче е, че бесовете трябваше да се разтанцуват точно в толкова чудесен спектакъл. Кофти timing, indeed.
С катрана приключих, следва медът. Владимир Стоянов не притежава кой знае колко забележително сценично присъствие (актьорска игра, имам предвид). Обаче! Когато имаш толкова голям глас - и наистина имам предвид голям глас - играта става второстепенна съвсем неусетно и липсите в това отношение изобщо не дразнят.
Много ми се иска да ви разкажа за гласа му, но тия дни думите са ми малко и без това. Но всеки, който не е бил в абсолютно препълнената зала на Националната опера, може само да съжалява. Подобни аплодисменти не съм чувала досега (може би на 17-ти и 18-ти юли ще повторя усещането, да видим) - имах чувството, че таванът всеки миг ще рухне, а моментите след края на "Cortigiani, vil razza dannata" запечатах в сърцето си и ги прибрах около спомена за танца на Жоро с плюшеното мече в "Симулатор за чифтосване". Същото усещане за случване. За активно случване на нещата - при това, по правилния начин.

Рядко ви го казвам, обаче... ако не сте присъствали на спектакъла, ви позволявам да се изядете от яд. Хруп, хруп, хруп... Емоцията бе страхотна и кацата с меда не пострада. А катранът се чисти с органични разтворители.
...
Ако съм се сторила твърде груба някому, да знаете, че не съжалявам. Послушното пляскане, затварянето на очите и удобното полягване на стари лаври помага на изкуството у нас точно толкова, колкото финансовата криза. А може би дори по-малко - от кризата ще излезем (някога, някак), но клакьорите с претенции изглеждат неизкореним "сорт"плевели. Просто е жалко, когато закономерните провали се случват в подобни моменти.
...
И, без всякаква връзка с горното (освен, разбира се, това, че става дума за оперна певица): едва ли Линка Стоянова ще прочете това, но използвам моето си нет-пространство, за да й пожелая бързо и пълно възстановяване след катастрофата и да преодолее стреса от нея с цялата си Овнешка категоричност.
С огромна благодарност за най-голямата истина, свързана с живота в изкуството, която научих благодарение на нея преди години.... :) Дано страшното вече е зад гърба й.

Етикети:

11 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Скъпа Ели,твоята статия е средно статистическа от гледна точка на похвалите за този измислен тенор(пардон баритон)Владко Стоянов.Как нищо не казваш за останалия състав на този спектакъл:Елена Стоянова,Светозар Рангелов?!Просто ти си един БОКЛУК и такъв ще си останеш!Аз го казвам!!!

29 юни, 2009 00:15  
Blogger Eli Bakalova said...

Уау, не очаквах толкова бърза реакция - макар да предвиждах, че такава ще има (рано или късно).
Ако съм пропуснала да похваля Светозар Рангелов, то е само поради афекта ми от събитията по-рано. Без да опитвам да предусетя какво бихте желал (не бъркам за рода, нали?) да чуете, ще ви кажа, че той ме спечели много отдавна и никога не ме е разочаровал.
Елена Стоянова даде всичко от себе си - щом имате претенцията да ме познавате, значи вероятно сте чел и по-ранни впечатления (имате ли идея какво точно значи "статия", впрочем?), публикувани тук. А ако това е така, ще се досетите какво е отношението ми към нея (подсказвам, положително).
...
И последно - да се досетя ли, че не харесвате и Петър Данаилов (със същите аргументи, които отнасяте към този "тенор", който си пее по света и хич не му дреме за Вашето мнение)? ;)
...
Хубава вечер и не се старайте повече - силите на фенклуба ще трябва да се обединят, за да защитят любимеца си, след тази вечер е повече от наложително. Затова не хабете ресурси.
Поздрав най-сърдечен...

29 юни, 2009 00:31  
Anonymous Анонимен said...

Uvajaema gospojice,
Mnogo barzo moje bi tichaiki ste se pribrala sled spektakala ,za da napishete kolko ste neveja.Zapochvam kratak komentar cheteiki vashite gluposti.Ne sam chuval imeto Vladimir Stoianov,no imeto na svetovnia tenor Rumen Doykov e izvestno po zeliat sviat.Blagodarete se,che Doykov ne beshe v forma za parvi pat,zashtoto "predizvestenata smart" shteshe da dostigne Stoianov,kakto vsichki ostanali baritoni ,koito zastavat do tozi tenor v operata "Rigoletto".Tova ,che ne mojete da razberete "zashto oshte i kak prodaljava da krepi operata" az shte vi obiasnia - otdavna bez Doykov operata triabva da e zatvorena s katinar!Pishete za Doykov ,che e bil dobar predi 10 godini,tova e kragla laja ,zashtoto za minaliya mesez toi izpia tri spektakala na operata "Rigoletto" s frenetichen uspeh!Pohvalno e che sravniavate tenora Doykov s pevcite Mario del Monaco,Corelli i Kraus!Admirazii!A ne s negovite “kolegi” Ivanov,Zvetanov,Kaludov,za koito naistina triabva da se chudite, zashto sa oshte na scenata.Dobre ,che Doykov "skasa vsichko",za da moje publikata da zabeleji i baritona,kakto i vie da napishete porachkovata si statia.Zabelizvate che “v publikata se ponese smuten shum".Tova ne beshe shum gospojice,a gnusno "osvirkvane" ot edna grupichka veche indentificirana,fakt za koito guzno malchite.No malchanieto sashto e govorene.A po vashiat vapros za "shamarite" chetete vnimatelno:Mnenieto za Doykov (razlichno ot vasheto)mojete da chuete ot vashite dobri priateli:Ianica Nesheva,Kiril Manolov,Georgi Dinev,Diman Panchev,Linka Stoianova,a daje i na samia Vladimir Stoianov,koito se otnasia s nujnoto uvajenie i preklonenie kam maestro Doykov!Zapochvaite s shamarite!Dano v gluhite vi ushi da vleze istinata za tenora Doykov.Fakta ,che ne se interesuvate ot spektakala i koi sa ostanalite solisti mi govori ,che vie nishto ne razbirate ot tova izkustvo,a ste doshla da napishete edna "oda" s opredelenata cel da opliuete svetovno izvesten tenor.Obiasnenieto e prosto za vsichki:zialata statia e porachana ot klikata na edin bas, koito ne moje da spi ot iad,che ne dostigna nivoto na Boris Hristov i Nikolai Giaurov!Pojelavam vi oshte dalgi godini da se radvate na goliamoto iavlenie Rumen Doykov!Moje da go gledate po BNT Sat na 1 iuli(sriada) 2009g. ot 23.00 chasa v predavaneto “Pred oltara na operata”,za da opresnite vashata operna negramotnost.

Kurteva,giglish2000@yahoo.com.au

29 юни, 2009 11:05  
Blogger Eli Bakalova said...

Благодаря Ви!

Световноизвестен или не, фаловете на Дойков съвсем не се случиха за пръв път. Запушените уши снощи не бяха моите. И като си помисля за колко по-малко освиркаха Аланя, чак ми става жал за него...

Поздрави и не се тормозете излишно, четейки писанията на една неука госпожица. Води до образуване на ненужни нерви.

29 юни, 2009 13:35  
Blogger Eli Bakalova said...

о, и още нещо - предполагам, че пълното съвпадение в IP-адресите на двамата коментирали дотук, е съвсем случайно. :)

29 юни, 2009 14:03  
Anonymous Анонимен said...

Uvacaema gospojce(towa mi haresa, mislq da go izpolzwam :)(tozi pyt IP-to e raqzlichno :) ) ).
Move li malko razqsneniq zashto tolkowa se wihrqt kryw, sopoli i dumi s edyr shrift(silno se symnqwam che sa greshka pri pisaneto).Priemam i mail-i ;)

Do Anonimen.Uwavaemi kakwoto ste tam, poziciqta na Anonimen e weche zapazena, shte byda bezkrajno blagodaren ako ne se wyzpolzwate ot nick-a mi otnowo(izpolzwajte wyobravenieto si za da si namerite now nick, wivdam che ste chowek s idei ;) ).Blagodarq wi predwaritelno za razbiraneto.

29 юни, 2009 15:46  
Blogger Eli Bakalova said...

О, уважаеми Анонимен, нима не разбрахте - просто хората в операта се обиждат лесно, особено от истината. И се почват подобни анонимни мнения, особено когато не всичко в даден спектакъл е било цветя и рози. Това е дългата версия.
Кратката е, че аз не разбирам от опера и предлагам да я приемем и да почешем зад ушичките останалите (пардон, останалият) участници (участник) в дискусията за проявения ентусиазъм и за верността към Партията. :)

29 юни, 2009 18:11  
Anonymous Анонимен said...

Hola gospojce Els(mn e qko :) ),
Ot opera nishto ne razbiram(sled poslednata Karmen ne iskam i da razbiram, snif :( ).
Syshto taka ne razbiram zashto towa koeto misli chowek trqbwa da byde posreshnato s takawa agresiq i lipsa na tyrpimost(towa ne wavi samo za operata, move da se otnasq i za nqkoi izuchawani w u-shte predmeti naprimer ).Winagi sym smqtal che ideqta na ikustwoto e da naprawi neshto krasiwo, koto da prawi horata po-blizki, s izwinenie no towa tuk se obyrna na futbolen mach(wyw roden wariant :( ).
Pozdrawi,
Az

30 юни, 2009 17:31  
Blogger Аида said...

Добър и весел ден на присъстващите тук!Моля ви,не водете излишна вертуална война!Анонимен,ако Сте с бълг.произход,бъдете така добър да пишете на правилен бълг.език.Ели,Вие имате много точно ухо и нюх за оценка на гласовите кач.на певците.Така,че не се притеснявайте-разбирате от опера.А,сега нека и аз да коментирам някои от изброените певци. Р.Дойков - огромно количество глас за съжаление в лошо съчетание с агресивност и липса на техника в пеенето.
Вл.Стоянов - точен пример за това как дарбата се превръща в талант, т.е.с правилна и много раб.Безупрична техника - вибриращ въздушен стълб в корпуса,работещи резонатори в съчетание с т.нар."маска" и много висок "купол",пробивна тиха динамика. Той ще пее още доста време,защото е мислещ певец.Много му се радвам.
Ел.Стоянова и Св.Ранголов са си добри,но имат скучни гласове.
Л.Стоянова - добра,но скучна на сцената.Според мен ще бъде най-добре ако тя си остане с лиричния репертоар.Темброво и като качество гласът й не е за Леонора от "Трубадур",Тоска,Аида,Одабела от "Атила",Елизабет Валоа от "Дон Карло",в които се иска особен драматизъм.За съжаление тя прави тубирани низини и разклатени височини.Добре,че не е повредила центъра си.Много ми допада като Микаела от "Кармен" и в "Мадам Бътерфлай".На всички гореспоменати пожелавам здраве и здрав разум в избора на оперните партии. На Вас двамата спокойни дебати.

15 юли, 2009 10:25  
Blogger Eli Bakalova said...

Здравейте, Аида!
Дебатите приключиха още около идентичния IP адрес - както, смятам, бе редно да стане.
Навъртайте се наоколо, тази вечер имам да разказвам много. :) Макар и непрофесионално и макар и да знам, че ще ме обвинят в пристрастност; и макар и аз да имах съмнения, преди да го чуя наживо.
Но ще става дума за други мащаби и не знам дали ще мога да вляза спокойно в опера в България скоро. Говорим за светлинни години разлика - поне в някои отношения. Повече за това - довечера.
Не съм особено съгласна за Светлозар Рангелов - много му се радвам и съвсем не намирам гласа му за скучен, но нямам музикалните аргументи, затова спокойно мога да приема, че съм в грешка.
А Линка като Бътерфлай е прекрасна, имала съм щастието да работя с нея точно по това заглавие преди 4 години и малко и видях колко емоция вложи във всяка секунда от спектакъла. Резултатът, както можете да се досетите, бе отличен и именно тогава я обикнах. Колкото до драматизмът - определено й дойде в повече в "Дон Жуан".

20 юли, 2009 19:12  
Anonymous Анонимен said...

Здравейте. Знам, че е минало доста време от момента в който сте писали, но случайно попаднах тук и много се разсмях от коментарите на един от анонимните. И просто не се сдържах... Много ми е интересно кои са Яница Нешева, Диман Панчев и Георги Динев, че ги дава за пример колко харесват Р.Дойков, сякаш говори, че го харесват Доминго и Френи примерно :-) Още по-смешно е твърдението, че Р.Дойков е световноизвестен, а никога не е чувал В.Стоянов.
А на Ели Бакалова поздравления за блога и да пише по-често!

04 март, 2011 18:25  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home