Септември

Щял да бъде май, разправят. Обаче, да ви кажа честно, не знам какъв щял да бъде, ама знам какъв не е и не трябва да е. Не е подходящ за изпити. Не стига, че лятото изтича между пръстите ти, ами трябва да се бориш и с прозаичността на "поправките". В кавички са, просто защото така и не се явих по време на редовната сесия - това ходене в Лондон успя да обърка сесията ми максимално. Не ме разбирайте грешно - изобщо не съжалявам. Хич даже. Вярно, сега ми излиза през носа, ама след още седмица всичко ще е минало (окей, предполагам).
И после... после идва концертът на Boney M в Стара Загора, а веднага след него - петте мои дни, наречени "Пиеро". Нейде между тях е и рожденият ми ден, но щом има "Пиеро", подобни дреболии са без значение. :)
Имам да ви разправям за "Едип. Празникът на ослепяването" Страхотна работа са свършили героите от ДКТ Стара Загора, ДКТ Пловдив и ДКТ Бургас. Обаче признавам, че искам да го гледам пак и тогава да пиша. Засега ще ви кажа само, че от тая постановка биха настръхнали косите на всеки историк и/или учител по литература. Нека, казвам аз. Струва си. Но за това - после.
Мисълта ми бе, че не съм забравила блога си - просто няма какво да пиша в него. Пък не искам да мрънкам колко гадно е времето и как не ми се ходи на изпити по никое време - скучно и тъпо е.
Но ще ви разказвам много от и за "Пиеро" - стягайте се. Предстоят 5 куклени дни у дома. А аз вече светя.