петък, септември 25, 2009

Н.В. Пиеро - тъжен принц

Така подписваше един небезивестен актьор стиховете, които публикувахме в бюлетина на Втория куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" през 2001 година. Същата година, в която за пръв път прекрачих прага на Кукления театър в Стара Загора като пораснало дете. И си останах там. Датата, впрочем, бе 24 септември - същата, на която е роден и Еторе Бастианини, но това, бих казала, е съвпадение. Едно от особено чаровните такива.
От онзи 24 септември минаха точно 8 години и 1 ден. Нещата, които се промениха в това време, са толкова чудовищно много, че понякога дори не искам да си спомням. Понякога пък нарочно мисля за тях, защото на техния фон още повече изпъква онова, което така и не се промени за това време - любовта ми към куклите и кукленото изкуство. Всъщност, ако трябва да сме докрай честни, и тя се промени - разви се от обикновеното "харесвам" до крайното "обичам" и мина през четене, писане, гледане, сънуване...
...
Но! Да оставим сантиментите настрани, че и без това бързам за спектакъл.
...
Какво ще се случва тук? Е, добре дошли в алтернативния бюлетин на Шестия куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" 2009. Първоначалната идея съвсем не беше такава, но днес в ръцете ми попадна издание на "официалния" такъв, който откровено ме потресе. Казвам ви само първото изречение и спирам да се занимавам с него, защото повече внимание му е в твърде - "За шеста поредна година куклено-театралният фестивал Пиеро" превърна Стара Загора в културно средище за трупи и гости от цял свят." Пунктуацията е запазена, но ако изядените кавички са простими, то не е лошо да се знае, че "Пиеро" се провежда за 6-ти път, но категорично НЕ за "шеста поредна година", тъй като от второто му издание насам бе превърнат в биенале. Когато въпросният бюлетин е с обем 1 лист (формат А4) и е списван от пет души + худ. ръководител, се предполага, че е редно някой все пак да чете написаното.
...
Стават и такива неща. Но нека поговорим за театър.
Откриването тази година бе с по-богата програма от друг път - в него взеха участие ученици от Музикалното училище в града, както и мажоретният състав на V ОУ. Вдъхновено слово дръпна и кметът на Стара Загора проф. Светлин Танчев (емоцията му бе повече от оправдана - все пак му бе за пръв път), а директорът на кукления театър каза нещо, което, обещавам ви, ще цитирам накрая на фестивалните впечатления и което облече в думи една моя надежда. :)
Като част от откриването видяхме и спектакъл на театър Жар, които са редовни участници в първия ден на фестивала с различни улични представления, показвани извън конкурсната програма. Тази година обаче те представиха един уникален проект, дело на 40 творци от 12 държави. Спектакълът "В търсене на (вътрешния) огън" е реализиран само за 9 дни, а резултатът, уверявам ви, е повече от задоволителен. По-скоро бих го определила като "изненадващо добър", предвид факта, че театър Жар обикновено представя по-скоро непретенциозни, но същевременно ефектни и пъстри спектакли, съпътстващи откриването на "Пиеро".
Разбира се, и този път не избягаха от идеята "давайте да покажем какво можем да правим с това, с което разполагаме", но е немислимо да ги обвиним в липса на замисъл или умения при реализирането му. Общуването между човекът и душата му, въплътена в образа на птица, премина през огън, пъстри (почти гротескни) изкушения, за да се извиси в белотата и, надявам се, да тържествува с единението си. И, само да вметна - нямам представа как се казва актьорът в своеобразната главна роля, но беше прекрасен мим, който ме накара да повдигна вежди много, много пъти в рамките на 45-минутното шоу.
Заради откриването не можах да видя спектакъла "На ръба" на сърбите от куклен театър "Пинокио", но пък не пропуснах да се насладя на "Едип. Празникът на ослепяването" за трети път (а спектакълът... кхм... е игран общо четири пъти досега :)). За него обаче ще ви разкажа отделно и по-късно тази вечер - защото той заслужава... ах, как заслужава! Сега е време да се отправя към кукления театър, където предстои да видим какво ще се случи в "Нощта преди рождество" на КТ-Бургас.

Етикети:

1 Comments:

Blogger nousha said...

Не бях видяла навреме отговора ти на коментара ми към предишния пост - май трябва да ползваме мейл :) Ама разбира се, че е интересно, даже СУПЕР интересно да се чете за такива неща, първо то е част от театъра, второ е част от изкуството и културата, трето на мен ми е много интересно, четвърто трябва да се популяризира, защото ми се струва, че не му се дава достатъчно гласност и пето, но не последно, твърде малко места има, където да прочете човек какво се случва на куклената театрална сцена, а тя си заслужава.
Така че, ако ти се пише, давай на мейла, публикувам веднага! С най-голямо удоволствие и мерак :)
Ако отнякъде изпаднат снимки, било то от сайтовете на фестивала или театрите, ще е още по-добре :)
И много приятно изживяванне ти пожелавам!

26 септември, 2009 04:34  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home