Трети ден на фестивало...

Подозирам, че миналата година пуснах публикация със същото заглавие по повод "Панаира на куклите" в Столичен куклен театър, но лафът (с продължението, което обаче няма да ви кажа) е дело на същият този небезизвестен актьор, за когото стана дума малко по-рано тук - и неминуемо се сещам за него, когато настъпи третият ден на каквато и да е проява с фестивален (или подобен на фестивален) характер.

"Красотата спи" на ДКТ - Варна отпадна от програмата (поради заболяне на актьор, доколкото разбрах). Много ми се гледаше (още повече, че анонсът звучеше по много мой начин), но понякога се случват и подобни неприятности. Пък и тъкмо ще имам повод да ида на гости на чичо в морската ни столица. :)

Следващият спектакъл бе "Визуални поеми" на барселонския театър Жорди Бертран. Тук думите ми идват твърде слаби и неубедителни, затова ще ви кажа само, че се скършихме от смях. Хубавото в случая е, че мога да приведа като доказателство и видео на най-забавната миниатюра от представлението. Вижте това и ще разберете за какво говоря. Предупреждавам обаче, че музиката е ужасно прилепчива и го гледате на собствена отговорност. Аз и в момента се хиля с глас, защото съм го пуснала - определено най-забавното нещо в последните... месеци?

После с мама си говорихме, че ако Санчо в "Голямото кихотене" оставяше впечатлението за жив човек, макар да бе кукла, той все пак имаше човешки черти. Докато това малко дунапренено човече е просто... маркирано като такова - и пак е като съвсем, съвсем живо. Водят го двама актьори, на които определено свалям шапка. Чудесен спектакъл, само не знам каква награда могат да им дадат - вероятно за трупа? Би било напълно оправдано.

И като казах за наградата за трупа - следващият театър определено я заслужава. Да, да - и те.

Става дума за театър Квелб от Чешке Будейовице, Чехия. Спектакълът им се наричаше "Каспър Рек" и в него се разказваше за собственик на погребално бюро, който се замисля за смисъла на живота и смъртта, едва когато момичето, което обича, умира. И, както пишеше в анонсите към въпросното представление, то е комедия, независимо дали ви се вярва. Е, наистина беше комедия - доволно забавна, при това. Игра се в пространството на античната улица (място, известно още като Дупката), която се намира между сградите на операта и театъра, което само спомогна за особената атмосфера на спектакъла, занимаващ се с опитите за познаване на непознаваемото. Абе, сериозна комедия си беше, дума да няма. С прекрасна сценография, която откровено ме впечатли и която даде простор на акробатичните умения на актьорите - умения, граничещи с циркови. Малките гафове по време на спектакъла и героичните опити на чехите да проговорят български просто продължиха неговата линия и превърнаха заинтригуваните усмивки в искрен смях.

(впрочем, тук може да видите снимки от "Каспър Рек", макар че няма да ви дадат особено добра представа за динамичността и големия набор от най-разнообразни похвати, които използваха, за да впечатлят и изненадат публиката - е, мен определено ме впечатлиха и изненадаха. Наред с това, ме очароваха и спечелиха.)

А това приключи и третият ден на фестивала - четвъртият се случи вчера, а в него се случи да имам и рожден ден, събитията около който обаче в последните 5 нечетни години неизменно преминават като част от съпътстващата програма на фестивала. :)