Ден Трети (well... и Четвърти)

Простете за забавянето. И обвинете (предимно) Андрей Денников. След преживяната емоция не можех да пиша за друго, тъй като всичко изглеждаше дребно и незначително, без, всъщност, да бъде такова.
Но ето, че сега, когато ми остана мъничко време за мен самата и което избрах да отдам на една нова за мен музика, която обаче ме грабна от първата песен, реших да подраскам малко и тук.
Обединявам два от дните не поради мързел (точно пък за куклен театър никога не ме е мързяло), а защото не бяха така наситени откъм събития, а и за някои от тях вече съм писала пространно. "Румето и старият лъв" на ямболии ме върна във времената на онзи куклен театър, който помня от дете и който отеква в душите на възрастните, когато се спомене за това изкуство. Много чаровен спектакъл, всичко си имаше - специално отбелязвам музиката - темата на лъва беше гениална, само не мога да се сетя чий е оригиналът на песента.
За юбилейния албум на арх. Иван Цонев мога да кажа само едно - крайно време беше. Книжката е чудесна, но онова, което бе още по-чудесно бе, че Иван Цонев ме прегърна и... даже май ме целуна. А проф. Атанас Илков падна на колене пред него и се разплака. Повече думи са излишни.
Някой ден ще ви разкажа и за "Приказка за попа и неговият слуга Глупан" - спектакълът е музикален, дело на СКТ и, смело мога да кажа, че е хитов, що се отнася до малката публика. Бих искала да кажа, че същото е валидно и за "голямата" публика по отношение на "Голямото кихотене", но, уви, не мисля, че имам резон да го сторя. Ето тук съм писала за спектакъла, по фестивалному обаче имаше някои гафове в осветлението, малки засечки в репликите и малко по-голямо разводняване на заигравките в текста. Но... на фестивал, като на фестивал. Аз продължавам да държа рекорда и да съм гледала спектакъла толкова пъти, колкото са го играли.
...
И тук ще сложа точката за тази вечер, а утре сутрин ще допълня този (потенциален) чаршаф с впечатленията от Ден Четвърти, някои от които вече споделих тук.