По фестивалному

Ако не сте ставали неотменна част от живота на някой фестивал, трябва да се впусна в уточнения за съвсем прозаичните неща, които следват от участието (пряко или косвено) в него. Времето тече по различен начин и се измерва не в часове по принцип, а в начални часове на спектакли, както и в брой представления дневно. Освен това, никога не знаеш дали е сряда или събота, но знаеш, че днес играят "Drums for dance(s)", следователно е денят между "Моцарт препостеросо" и "Голямото кихотене" - т.е. избираш си по един спектакъл, който е водещ за теб за съответния ден и така подреждаш времевия континуум. Удобно е, а и спестява излишни чуденки за неща, които хич не те и вълнуват (дреме ми дали е сряда или събота! Освен ако не е вторник, разбира се - май казаха, че ще вали... Който разбере това прозаическо отклонение, ще получи подарък, говоря сериозно - време е да се поизпитаме малко).
Потърпевши от фестивалното време са и хранителните навици, но те се променят взависимост от фестивала - на "Пиеро", например, се яде като в казармата - в определен ред и час, а между зъбите ти хрупа пясъкът от неизмития спанак. Тук, на Панаира на куклите, се яде тичешком - забърсваш някакъв кроасан в полета си между СКТ и Малък градски театър и пишеш закуската минала. Разбира се, няма нищо ненормално да се закусва в 16.00, при условие, че обядът ти се пада около 23, нали? Вече се разбрахме за странния ход на времето, надявам се.
Друга особеност е, че сетивата ти се ориентират в една посока. Мислите ти - също. Всичко нефестивално - питанки, забележки, планове - всичко това ще чака. Приоритетите са други. А и когато има 9 събития за по-малко от половин деноношие, времето, дори и разтеглено по фестивалному в една удобна непрекъснатост на случващото се, пак не стига за глупости.
Но така е - на фестивал, като на фестивал. До понеделник тук ще се пише само за това, така че може да спрете да четете още сега.
...
Обаче ако го сторите, никога няма да разберете как се казва зеленото чудовище, което целунах (ъъъ... неколкократно), лилавото чудовище, което ме гони, плюшеният кон, когото пък аз гоних, за да го плесна по задника и който се обърна с идеята да ме сръфа, но аз го умилостивих, потърквайки буза в неговата... живото дърво, което ми поднесе цвете и 3-метровите и ужасно красиви момче и момиче, качени на кокили за радост и почуда на случайните минувачи. Като казах всичко това на Ангел, той предложи да спра с халюциногените. Като го казах на Николай, той само ме предупреди за възможните странични ефекти от целуването на зелени чудовища. Сигурна бях, че ще ме разбере!
...
Та така... карам на лоша храна и добро настроение, а селекцията, която ме тревожеше отначало, вече надминава и най-смелите ми очаквания - спектаклите са невероятни. Сега обаче ви оставям, защото трябва да се размразя достатъчно добре, преди да отлетя пак навън - студено е, много е студено и, уви, дори моят герой, който вчера спря дъжда заради мен, днес не можа да направи нищо по въпроса със студа, уви.