неделя, септември 14, 2008

Инцидентно

То хубавите неща били ставали бавно... при мен обаче стават инцидентно.
Ей така, например, днес Нед се обади съвсем инцидентно, с новината, че инцидентно си е в Стара Загора и иска да се видим (това, последното, не беше инцидентно, ами си беше съвсем нарочно, смея да се надявам).
Инцидентно заваля, но, за щастие, спря бързо, ако и времето да се скофти окончателно, което пък ми даде повод за известни прояви на мръсноезичие, свързани с плановете ми за идните две седмици. Но това са бели кахъри, предвид факта, че инцидентно се озовах на импровизиран концерт (бил част от някакъв фестивал - убийте ме, не знам какъв) на няколко банди на разкопките зад Операта, сред които банди бяха и Perfect Strangers. Въпреки поривите на вятъра, гевезелъците на дъжда и разните му други климатични "екстри", си изкарахме много яко, барабар с още към стотина маймуни, инцидентно дочули за предстоящото културно мероприятие.
Все така инцидентно се видях и с Цеци, запознах се и със сина й (за когото бях проекто-булка в един период от много минало време), даже поговорихме и с Боркото (Тасков - вокалът на Perfect Strangers), с когото все се засичаме при странни обстоятелства и който, заклевам се, е ама и харизматичното копеле - честно. Не само защото съчетава любимите ми музики по уникален начин, но и защото с него разговорът може да е супер лежерен и да си хвърчи, а не да се налага да го тикате в някаква нарочна посока. Пич, бе. И Кокото видях - хем не сме се виждали от повече от година, хем си продължихме лафа, откъдето приключихме последния път. Вече съм спокойна, че е жив, дори ако не го видя още година.
Много инцидентно се озовахме и в Eagles, където си беше тъпо отвсякъде, но пък безкрайно инцидентно (учудвате ли се?), налетях на двойник на Стоян и просто... видях как е изглеждал преди 15 години, когато не съм и подозирала за съществуването му и за всички инцидентни неща, които са щели да ни се случат по-късно.
Все така инцидентно после пак налетяхме на Борко, но се смилихме над него и го пуснахме да си изпие заветната бира, заработена с усилие/усърдие/плам и разни пироефекти на сцената, с уговорката, че ще сквернослови по адрес на общ познат и вместо мен. Така де...
Well, как да не обичаш инцидентните преживявания, импровизирани до степен, изненадваща и теб самия? А Perfect Strangers са много яки, не ви лъжа - и вече имат издаден албум, казва се Soul и от това, което чух тази вечер, всяка песен в него ще си заслужава. Заралии ги знаят, името е кодово и отваря много врати в региона - въпреки че ги видях изписани на един афиш за предстоящо събитие като Perfect Strandjers, всеки знае за кого иде реч.

Етикети: