Щуротии

Тези дни разправях на двама души, че най-големите щуротии в живота си съм ги вършила заради 1/Опера, 2/Мъже и 3/Идеали - в този ред. Пропуснах обаче кукления театър и се усетих едва когато онзи ден установих, че Румен ще играе "Госпожа Фантазьорка" на фестивала в Пловдив и вчера, въпреки пневмонията (мда, настинката се оказа пневмония), се понесох на поредното пътешествие, за да гоня планина, която рядко избира да отиде при Мохамед доброволно.
Видях Даро и Таня и онова, което наистина ме зарадва, бе, че не се изненадаха да ме видят - сякаш присъствието ми на фестивала е най-естественото нещо на света, все едно съм си у дома на "Пиеро", само дето съм в Пловдив и кашлям. :) Сдобих се и с поредната книжка - "Красотата на грозната кукла" и, честно да ви кажа, имам чувството, че чета повече, отколкото четат онези, които трябва да го правят (да се разбира като "студентите в НАТФИЗ").
Но да се върнем към "Госпожа Фантазьорка". Разчитах, че ще се играе на "Панаира на куклите" в София, обаче разни фактори са осуетили представянето му. Ето защо ДКТ Пловдив ми спести ходене до Видин (thank God for that) и съм им много благодарна (изобщо, интересна селекция, признавам).
Спектакълът започва и... както започва, така и завършва. Изобщо не си усетил кога са изминали 50 минути и в края аплодираш малко объркано, понеже не, не може това да е било всичко. Все си очаквал да се случи още нещо, може би нещо малко по-интересно; нещо, което да "спои" целия текст и да му даде смисъл, който да надхвърли делничността на думите. А може би очакванията ми са били прекалено големи, просто ми се стори, че нещо в текста на Мария Станкова не се е случило по начина, по който тя е искала. Стори ми се и че Румен Гаванозов духом не бе на сцената. Не знам дали заради самата госпожа Фантазьорка или не, но целият спектакъл изглеждаше тежък, тромав и, въпреки тези етикети, които налепих с такава лекота, 50-те минути просто отхвърчаха. Странно, а?
Разбира се, имаше и отлични моменти - такива, които ми напомниха не какво, а по-скоро кого гледам. Сцената със саксофона, например. И ред други, които няма да изброявам. Цялостното ми впечатление обаче е, че имаше нещо недовършено в текста, липсваше спойка и иначе прекрасната идея с много потенциал (пак напомням кой играе и какви чудеса е правил с герои като Старчето и Максимилиан, които носят сходна емоция, ако и да нямат нищо общо като житейска история) не е намерила 100-процентова текстова и, следователно, сценична реализация.
Няма да ви кажа за какво иде реч - тц. Ще го гледам още веднъж, категорично, преди да мога да говоря с усещането за сигурност в разбирането, което ми даде "Голямото кихотене", да речем. Само ще ви подшушна, че официалната анотация се плъзга по повърхността и, честно казано, хич не й вярвам.
На 16-ти заминавам за "Панаира на куклите", ще пиша много оттам. При това - не само тук, хахаха...