Съвършен!

Той е съвършен, казвам ви, съвършен е, СЪВЪРШЕН! Майната й на хронологията, Ден Tрети ще почака. Съвършенството винаги е с приоритет.

Така като го гледате, колко години му давате? Това е 30-годишният Андрей Денников, актьор и режисьор в театър "Образцов", Москва. Ако името на театъра не ви говори нищо, ще се наложи да ми се доверите. Това е висшата класа в кукления театър. Титани са, и днес сбъднах мечтата си да гледам техен спектакъл наживо. Знаех, че ще е добър - не би могъл да не бъде. Но не знаех точно колко добър е Андрей Денников.
Ами не, не е добър - феноменален е. Щях да ви казвам какво може да прави, но май ще е много по-лесно да ви кажа какво не може. Вероятно единственото, което не може, е да бъде скучен, обикновен или да се случи така, че да не успее да събере енергията на залата в себе си. Няма как да стане.
С крехката си възраст и ей това детско личице, излиза момъкът на сцената и ставаш глух и сляп за всичко наоколо. Истината е, че не смеех да мигна, за да не пропусна нещо - просто седях някъде в тъмнината на 2-ри ред, гледах в захлас и мислено (и май гласно) си казвах: "Господи, това не е възможно. Не може да бъде. Той не може да владее всички магии до задъхване на вниманието, не може да предизвика емоциите да излязат извън теб и ти да се опитваш да ги догониш, а те да ти се изплъзват и да ти се смеят, устремени към него." Беше лудост - спектакълът "Малки трагедии" продължи около 2.30 часа, но бих преместила точката с един знак надясно и бих го гледала 23 часа. И след това - още толкова, вероятно. И няма да ми писне.
Това, уважаеми дами и господа, не се вижда у нас всеки ден. По-правилно ще е да кажа, че за седемте години, в които съм изгледала доста над 100 спектакъла, не съм виждала нещо подобно. Перфектна игра, неусетно преминаване от образ в образ (утре ще го гледам пак и ще опитам да преброя точно колко бяха героите му), ама не само да прехвърчи през тях, ами и да ги изгради максимално убедително чрез слово и жестове, изпипани съвършено до най-мъничкия детайл. Те не бяха кукли. Бяха хора в ръцете му - и, ако ви звуча твърде екзалтирано, то е, защото имам всички основания да бъда в подобно състояние. След седем години чакане, го видях. Съвършенството.

Хич няма да ви говоря за прекрасните кукли - не съм се и съмнявала, предвид факта, че става дума за "Образцов". Онова, което ме отнесе окончателно и, съответно, второто нещо, изумило ме у Андрей, бе завършената фигура на един изключително интелигентен творец - не само като актьор, певец (превъзходен контратенор, но покрива много и различни партии и може да се похвали с отлична постановка), но и като режисьор (да не говорим за прекрасната музика, подбрана от него). Почти невъзможно е да направиш нещо толкова стойностно и категорично като режисьор на такава възраст (имайте предвид, че премиерата на спектакъла е през далечната (вече) 2000 година, когато Денников е бил на 22, а с новите кукли представлението се играе от 4 години насам). Но да го изиграеш по подобен начин, означава само едно, и аз го повторих многократно - съвършенство. Идея нямате как се радвам на мислещите актьори - а Денников, няма две мнения, е сред най-мислещите от тях.
Утре спектакълът ще се играе отново - часът е 19.00, мястото - Столичен куклен театър. Може би трябва да предупредя, че говорят изцяло на руски, но това съвсем не пречи да разберете какво имах предвид по-горе. Ако Омир би се въртял в гроба заради днешния "Одисей" на американците, Пушкин несъмнено би се гордял със стореното от Денников на сцената.
И, като казах по-горе "говорят", та се сетих - представлението не е моноспектакъл - в него участва и Максим Мишаев, но, с цялото ми уважение към отличната му игра, никой не може да изтръгне от мен усещането, че станах свидетел на изумителен, потресаващ като времетраене и качество, моноспектакъл.
Какво да ви кажа... поне трима души ме чуха по телефона непосредствено след финала. И тримата ми казаха под някаква форма, че не ми разбират. Е, как се събира толкова всепоглъщаща емоция в 2-3-минутен телефонен разговор?

*снимките са от официалния сайт на Андрей