неделя, септември 21, 2008

Съвършен!

Той е съвършен, казвам ви, съвършен е, СЪВЪРШЕН! Майната й на хронологията, Ден Tрети ще почака. Съвършенството винаги е с приоритет.

Така като го гледате, колко години му давате? Това е 30-годишният Андрей Денников, актьор и режисьор в театър "Образцов", Москва. Ако името на театъра не ви говори нищо, ще се наложи да ми се доверите. Това е висшата класа в кукления театър. Титани са, и днес сбъднах мечтата си да гледам техен спектакъл наживо. Знаех, че ще е добър - не би могъл да не бъде. Но не знаех точно колко добър е Андрей Денников.
Ами не, не е добър - феноменален е. Щях да ви казвам какво може да прави, но май ще е много по-лесно да ви кажа какво не може. Вероятно единственото, което не може, е да бъде скучен, обикновен или да се случи така, че да не успее да събере енергията на залата в себе си. Няма как да стане.
С крехката си възраст и ей това детско личице, излиза момъкът на сцената и ставаш глух и сляп за всичко наоколо. Истината е, че не смеех да мигна, за да не пропусна нещо - просто седях някъде в тъмнината на 2-ри ред, гледах в захлас и мислено (и май гласно) си казвах: "Господи, това не е възможно. Не може да бъде. Той не може да владее всички магии до задъхване на вниманието, не може да предизвика емоциите да излязат извън теб и ти да се опитваш да ги догониш, а те да ти се изплъзват и да ти се смеят, устремени към него." Беше лудост - спектакълът "Малки трагедии" продължи около 2.30 часа, но бих преместила точката с един знак надясно и бих го гледала 23 часа. И след това - още толкова, вероятно. И няма да ми писне.
Това, уважаеми дами и господа, не се вижда у нас всеки ден. По-правилно ще е да кажа, че за седемте години, в които съм изгледала доста над 100 спектакъла, не съм виждала нещо подобно. Перфектна игра, неусетно преминаване от образ в образ (утре ще го гледам пак и ще опитам да преброя точно колко бяха героите му), ама не само да прехвърчи през тях, ами и да ги изгради максимално убедително чрез слово и жестове, изпипани съвършено до най-мъничкия детайл. Те не бяха кукли. Бяха хора в ръцете му - и, ако ви звуча твърде екзалтирано, то е, защото имам всички основания да бъда в подобно състояние. След седем години чакане, го видях. Съвършенството.

Хич няма да ви говоря за прекрасните кукли - не съм се и съмнявала, предвид факта, че става дума за "Образцов". Онова, което ме отнесе окончателно и, съответно, второто нещо, изумило ме у Андрей, бе завършената фигура на един изключително интелигентен творец - не само като актьор, певец (превъзходен контратенор, но покрива много и различни партии и може да се похвали с отлична постановка), но и като режисьор (да не говорим за прекрасната музика, подбрана от него). Почти невъзможно е да направиш нещо толкова стойностно и категорично като режисьор на такава възраст (имайте предвид, че премиерата на спектакъла е през далечната (вече) 2000 година, когато Денников е бил на 22, а с новите кукли представлението се играе от 4 години насам). Но да го изиграеш по подобен начин, означава само едно, и аз го повторих многократно - съвършенство. Идея нямате как се радвам на мислещите актьори - а Денников, няма две мнения, е сред най-мислещите от тях.
Утре спектакълът ще се играе отново - часът е 19.00, мястото - Столичен куклен театър. Може би трябва да предупредя, че говорят изцяло на руски, но това съвсем не пречи да разберете какво имах предвид по-горе. Ако Омир би се въртял в гроба заради днешния "Одисей" на американците, Пушкин несъмнено би се гордял със стореното от Денников на сцената.
И, като казах по-горе "говорят", та се сетих - представлението не е моноспектакъл - в него участва и Максим Мишаев, но, с цялото ми уважение към отличната му игра, никой не може да изтръгне от мен усещането, че станах свидетел на изумителен, потресаващ като времетраене и качество, моноспектакъл.
Какво да ви кажа... поне трима души ме чуха по телефона непосредствено след финала. И тримата ми казаха под някаква форма, че не ми разбират. Е, как се събира толкова всепоглъщаща емоция в 2-3-минутен телефонен разговор?

*снимките са от официалния сайт на Андрей

Етикети: ,

3 Comments:

Blogger nousha said...

Я да те питам, не по темата, но няма как другояче - утре вечер на премиера в Армията не щеш ли да ходим?

23 септември, 2008 14:02  
Blogger Eli Bakalova said...

Ех, Нуша... защо не каза по-рано? Утре следобед пътувам за Стара Загора, имам един рожден ден за празнуване. ;)

Но, виж, не бих пропуснала "Великолепният рогоносец" в МГТ след 2-3 седмици...

23 септември, 2008 14:40  
Anonymous Анонимен said...

Yo Els,
Sled kato prochetoh towa, nqkoi neshta si idwat na mqstoto.
P.S.Dosta wreme sled towa si zwucheshe razmito(znaesh mnenieto mi za teatyra, inache bih hodil da go gledam :) ) ;)

26 септември, 2008 16:10  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home