Дестинация Трявна
Да ме пита човек защо слушам една от най-депресиращите песни в личната ми биография. Т.е. освен поради факта, че съм безнадеждна глупачка и именно поради безнадеждността на въпросното състояние, не си и струва да го коментирам. Ама аз просто така, да ви потопя в атмосферата...
Тоя месец май ми е писано да живея от другата страна на Балкана, какво да се прави. Няма лошо, Трявна е разкошен град - препоръчвам го за фамилни/ романтични/ мозъкоизчистващи/ депресивни/ депресиращи/ приятни преживявания. Предполагам, става за всички тях - в различни сезони и с различна компания. Аз заложих на характеристики 1,3 и 6 - направо комбинация 3 в 1. Даже осигурих и захарно петле на приятел и почти се скарах с продавач на бяло сладко. Обаче той беше обидчив, аз нямам вина, ПЪК!
Някакси не ми се иска да качвам снимки, защото атмосферата винаги се губи и само се ядосвам - затова пак ще трябва да ми се доверите, че е било разкошно и нищо, по-малко от това. Просто приказка (дори ако не броя котарака, който изяде почти цяло кебапче и заспа прав, а после отмърка и в ръцете ми; 15-месечната адашка и близначката й Рая - и двете с бойни рани, получени по различен начин; 4-годишното ужасно устато варненче, което компетентно ми обясни, че има цяла "тулетка" с гердани, "защото много слушала и пораснала, и имала рожден ден, и имала 2 торти, едната с принцеса, а другата с приказката "Снежанка", а утре си отива във Варна, и ще е облечена с рокличка и с белите обувки и с чорапки с Уинки. А, да - и обича да ходи на куклен театър).
А, куклен театър ли споменах? Днес пропуснах премиерата на "Храбрия оловен войник" в ДКТ Стара Загора, ще наваксам в неделя. Имах по-важна работа. В Трявна наистина беше приказно хубаво - дори мисля, че разреших казуса, който ме тормози още от "Майстори" насам - да, определено бих си "паднала" по по-възрастния майстор, след като доста дълго и напоително съзерцавах слънцата и на двата тавана в Даскаловата къща. Но това, предполагам, не изненадва никого. Пък и дали тогава наистина са гледали слънцата?
Тоя месец май ми е писано да живея от другата страна на Балкана, какво да се прави. Няма лошо, Трявна е разкошен град - препоръчвам го за фамилни/ романтични/ мозъкоизчистващи/ депресивни/ депресиращи/ приятни преживявания. Предполагам, става за всички тях - в различни сезони и с различна компания. Аз заложих на характеристики 1,3 и 6 - направо комбинация 3 в 1. Даже осигурих и захарно петле на приятел и почти се скарах с продавач на бяло сладко. Обаче той беше обидчив, аз нямам вина, ПЪК!
Някакси не ми се иска да качвам снимки, защото атмосферата винаги се губи и само се ядосвам - затова пак ще трябва да ми се доверите, че е било разкошно и нищо, по-малко от това. Просто приказка (дори ако не броя котарака, който изяде почти цяло кебапче и заспа прав, а после отмърка и в ръцете ми; 15-месечната адашка и близначката й Рая - и двете с бойни рани, получени по различен начин; 4-годишното ужасно устато варненче, което компетентно ми обясни, че има цяла "тулетка" с гердани, "защото много слушала и пораснала, и имала рожден ден, и имала 2 торти, едната с принцеса, а другата с приказката "Снежанка", а утре си отива във Варна, и ще е облечена с рокличка и с белите обувки и с чорапки с Уинки. А, да - и обича да ходи на куклен театър).
А, куклен театър ли споменах? Днес пропуснах премиерата на "Храбрия оловен войник" в ДКТ Стара Загора, ще наваксам в неделя. Имах по-важна работа. В Трявна наистина беше приказно хубаво - дори мисля, че разреших казуса, който ме тормози още от "Майстори" насам - да, определено бих си "паднала" по по-възрастния майстор, след като доста дълго и напоително съзерцавах слънцата и на двата тавана в Даскаловата къща. Но това, предполагам, не изненадва никого. Пък и дали тогава наистина са гледали слънцата?
posted by Eli Bakalova at 13.9.08
2 Comments:
Poslednata snimka na kotarak, koqto mi pokaza, beshe mn po-obemista ...
To towa bednoto izglevda kato nedogledano, osobenno s toq pogled na 5 godishno w magazin za sladkarski izdeliq.
Мда... но, повярвай ми, това е много добре гледано, просто е тазгодишна реколта. Уверих се, че персоналът много се старае, що се отнася до котараците - собственоочно видях как им дават остатъците от ястията на гостите. Да не говорим, че на този мяучо аз лично му дадох почти цяло кебапче.
Жалният поглед обаче им е най-силното оръжие, няма две мнения - ще ти покажа цялата фотосесия някой ден, та ще разбереш що за лигльо е въпросният писан.
Публикуване на коментар
<< Home