The Watcher in the Shadows

Хич няма да се впускам в подробности защо, аджеба, не съм писала половин година - просто междувременно животът ми стана достоен не за блог, ами за книга, последвана от филм(и), само дето жанрът все още не е съвсем ясен.

Обаче. Сдобих се с новата книга на Сафон - The Watcher in the Shadows. Тя не е и нова, де - The Watcher in the Shadows e третата от серията новели за младежи/юноши/тийнове/както-ви-се-харесва, които излизат за пръв път в началото (до средата) на 90-те. Просто чак сега я преведоха на английски, а за българското издание ще има да почакаме.

Като казах това, та се сетих - много се надявам да преведат оригиналното заглавие (Las luces de septiembre), че с тоя, дето дебне в сенките ще стане мътна и кървава.

Истината е, че книгата Е мътна и кървава и че ако я бях прочела във възрастта, която Сафон препоръчва като оптимална за целта, поне щях да знам защо в момента сънувам такива бесни кошмари. Страшничка е... даже доста. Абе, кажи го почти-ужасяваша и няма да е твърде преувеличено.

Стилa на Сафон си го знаем, не е мръднал и на йота от разкошните, богати описания, огромния брой герои и мрачните образи, които са или признак за гениалност, или основание за потенциална диагноза. Или и двете.

Аз, като върл фен на Сафон, разделям творчеството му на Тетралогията (за Гробището на забравените книги) и Всичко останало. Може да се каже, че дотук The Watcher in the Shadows е книгата от раздел Всичко останало, която ме впечатли най-много и вероятно ще ми остане и като най-траен спомен.

На първо място, части от историята ме докоснаха, трогнаха, видяха ми се блики и познати, или пък просто ги възприех като метафора (когато нещата ставаха твърде свръхестествени за моя вкус). После, не мога да не отбележа, че много се надявах да не повтори разочароващия удар, който ми нанесе с "Марина" и се радвам, че не го стори. Имаше всички предпоставки да намери най-лесния изход и да закърпи набързо историята с бели въжета (щото в "Марина" не са бели конци, ами направо моряшки въжета), но все пак е избрал да даде някакво разумно обяснение на събития, които принципно нямат такова.

Другото, което нямаше как да не ме впечатли бе многото действие в книгата. Екшън отвсякъде: определено не си е почивал, трупайки страници за норматив. Даже на моменти въпросният екшън ми идваше леко в повече, но като добавим и страховитата атмосфера и обстановката, в която се случваше по-голямата част от действието (няма да ви спойлвам, обаче много бих се радвала да видя това място на живо), страниците си се отгръщаха откровено сами.

Нещото, което ме изненада, бе внезапната (ама наистина съвсем неочаквана) поява на герой от тетралогията, излязла много по-късно. Още не мога да преценя как гледам на подобно решение. От една страна, ги е понавързал малко като свински черва и ми се струва, че е направил нещо като donkey bridge, както тук в академията наричат създаването на насилствена връзка между определени епизоди, колкото да не е без хич. Не знам дали го е домързяло да създаде нов герой, понеже явно вече е разполагал с този, обаче пък уважавам постоянството му. До края на поредицата за Гробището тоя герой предстои да се превърне в нарицателно, та може би не е чак толкова лошо, че знаем за съществуването му от по-рано. Даже има логика, като се замисля.

Иначе някои от диалозите в книгата звучат доста наивно, малко клиширано дори - но това е болест на всичките му книги за юноши. Някои образи и символи ги дои до изтощение (но той и Шекспир е дестилирал доста от сюжетите на своето съвремие, та не бих могла да го виня) и има думи, дето ако му забранят да ги ползва, ще му вържат ръцете, устата и въображението, струва ми се. И - честно ви казвам - ако не беше толкова успешен писател, Сафон определено би бил много всеотдаен сериен подпалвач.

Та така... не ме разбирайте грешно, много съм доволна от книгата. Такава мрачна, дяволски страховита атмосфера е успял да създаде, че преди малко подскочих, когато се затръшна входната врата на блока. Екшънът е на ниво, не липсва и все пак известно обяснение, стилът му си е все така прекрасен, ако и да я има младежката инфантилност тук-там. Просто си мисля, че след "Сянката" и "Играта" вече не е успял да ме изненада с нищо кой знае какво, което не е непременно лошо, защото поддържа висок стандарт, но бих се радвала да видя, че може да пише и ако му забранят да използва идеите за крийпи имения, чиито собственици крият мрачна тайна, сенките, ангелите, пожарите и образите, които уж са невинни, но всъщност всяват ирационален страх у възрастните. Искам... искам да видя, че подобно на Енгр, има много различни четки.