събота, октомври 27, 2012

Градовъртеж

Прага ме завъртя много вихрено, признавам. Основно в добрия смисъл, който продължава от предишната ми публикация, та и в тази. Боледувам качествено и количествено, но се опитвам да карам цялата тая история на крак, доколкото мога. Вчера вече окончателно ми стана досадно да ходя като пребита и да кашлям на всяка трета дума, та чак до получаване на мускулна треска на корема, и почнах да пия антибиотик. 'Ма то наистина, какво беше това чудо - 10 дни не можа да реши дали ще минава, или ще ме тръшва окончателно, а когато денонощието не ти стига във вида, в който е и когато си здрав, това е много дразнещо. 
Та така - пия хаповете, хвърча на занятия, ходя на театър (последната седмица само на един, ама какъв! - Psycho Reloaded, където се скъсах от смях, кашляйки), опитвам се да поддържам адекватен контакт с хората си в България, евентуално и да спя, ако съм си подготвила нещата за следващия ден.
Потъпках си comfort зоната стабилно, то почти не ми остана такава. Грешка, като почнем и да рисуваме, няма да ми е останала. Честно, дано това да ми се размине - не ми е проблем да ставам за резил, ама не и в такъв мащаб. Мерси, благодаря, тенкю.
Обаче аз съм особена порода - много ми е трудно да избирам, сигурно е от зодията. И взема ли някакво решение, после ме гложди сумати време: ама сбърках ли, ама не сбърках ли... А този път решението беше много категорично, от сериозна важност и след първите десетина дни, изпълнени с трусове, мисълта за евентуална грешка не ми е хрумнала и веднъж. Гледам си града сутрин от трамвая и му се усмихвам. Прекрасен е. Истината е, че това чувство на доволство и цялостност не съм го изпитвала отдавна и се надявам да не е измамно, но засега няма индикации за подобно развитие. Сутрин не се събуждам с "Мамка му!", а с "Йей!" и усещането, че пропилявам безвъзвратно живота си при все дипломите и висшите (което усещане безкрайно ме гнетеше), изчезна мистериозно. Май наистина Марк Твен ще се окаже прав, че двата най-важни дни в живота на човек са денят, в който се е родил и денят, в който е разбрал защо. 
А аз продължавам да откривам нови неща, които ме вълнуват; неща, които искам да пробвам, които искам да ми минат през ръцете, така да се каже (и то доста буквално). Част от тях всъщност винаги са ми били интересни, но съм ги отхвърляла в съзнанието си с мисълта, че няма кой да ми покаже - а тук пия вода баш от извора и ще е загуба на време, молекули кислород и прочее, ако не се възползвам. Затова си пия хаповете под час, обикалям разни странни магазини (а идният месец - и ужасно алтернативни пространства за театър и просто нямам, ама нямам търпение!!!) и се дразня, когато ме помислят за туристка (заради раницата, както и защото академията ми се намира на най-популярната туристическа улица в сърцето на историческия център на Прага). Живея, мамка му... 

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home