неделя, ноември 18, 2012

Хора

Като се замисля, май никога не съм имала тип мъже, който да харесвам повече от останалите. Обаче тия дни си давам сметка, че си имам тип хора, които много ме вдъхновяват с енергията и отношението си към света (особено пък с това последното).
Радват ме хората, които на 87 години могат да бъдат двигател за целия състав в постановка, която - поне за мен - е физически най-изискващата, която съм гледала дотук и в нея буквално няма място за грешки. 
Радват ме хора, които са откровено гениални, но са лишени от всякаква суета и са запазили способността си да се кефят като малки деца на нещо съвсем дребно дори.
Радват ме хора, които отиват на излет в планината при много минусови температури със сняг и всички екстри, и си носят суши в кутийка, заедно с клечки и всичките му табиети (не обичам суши, та конкретиката не я знам, но обичам такива хора).
Радват ме хора, които не плащат данък обществено мнение и които деконструират реалността, в която живеят, подчинявайки я на собствените си възгледи и водени от нуждата си за развитие.
Радват ме хората, които знаят как да си направят густото и живеят наистина с удоволствие и смисъл; хората, които сами си създават условия на дворцово-домашен комфорт по своя си начин.
Радват ме хората с часовников механизъм.
Радват ме "невидимите хора". И хората "с характер на приспани урагани". 
Изобщо, имам си цяла галерия с източници на вдъхновение, които обаче споделят подобна енергия (затова и си позволявам да ги обединя в "тип", колкото и условно да е това). Усещането е уникално. 

Етикети:

2 Comments:

Anonymous Анонимен said...

:D
Елс, всички тези хора са взаимно изключващи се множества. Няма как да бъдат сложени в 1 тип, раздели ги поне в няколко :)
Поздрави,
М

20 ноември, 2012 09:53  
Blogger Eli Bakalova said...

Точно там е работата, че не са. Някои от описанията се отнасят до едни и същи конкретни личности. И то това им е най-якото, всъщност. :)
А енергията и смисъла, които споделят (всички тия, дето съм ги изредила), ги пращат точно в един тип, който ме вдъхновява просто отвратително много. И ме потиска, чат-пат, ама без това не може.

20 ноември, 2012 12:43  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home