вторник, октомври 30, 2012

...с часовников механизъм

Не портокал. 
Мозък, глава, човек. От тия хора - единични бройки са, знам - дето като видиш, че си затварят очите за миг и буквално чуваш как почват да тракат чарковете на механизма в главата им. И, отваряйки очи, изплюват някоя брилянтна идея, която се е родила, узряла и развила за броени секунди. При това, всичко е станало току пред очите ти.
Не знам дали сте виждали новородено хамстерче, ама ако не сте, да ви кажа - кожата им е прозрачна и вътрешните им органи се виждат. Така е и с работата на мозъците на някои хора, което винаги много ме е радвало и вдъхновявало. Понякога ми се случва и на мен самата, но има единици, за които това е ежедневие, норма, както искате, така го наричайте. Но резултатът винаги е възхитителен. 
Вероятно и вие познавате поне един такъв човек. Следващия път като го видите, си доставете удоволствието да го наблюдавате, докато говори и мисли. Ако се заслушате, ще доловите и щракане, бас ловя. 

А аз вчера гледах една абсолютно прекрасна постановка - Kabaret tlukot a bubnovani, заслужава си да се отбележи. Толкова енергия, страхотна музика (на живо!) и такива разкошни и въздействащи кукли, че направо да ти падне шапката. И после да ти я скрият. Чак депресиращо приятна и добра беше, ама то не може всички да сме с часовников механизъм, уви. Или за щастие - не знам. 

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home