Ужасно ми се разказва

Както знаете, тоя блог не беше замислен като пространство, в което да се говори за театър, обаче неусетно (дори за самата мен) се превърна в такова. И в момента театралната ми биография получава няколко етажа, надстроени изумително бързо, защото гледам много неща, които са и качествено различни от онова, което се прави в България. Гледам неща, които трудно бих приела у дома и към които съм подхождала със значителна доза скептицизъм, недоверие и малко присмех, ако щете. Абе, каквото и да си говорим, много от опитите за алтернативен театър у нас откровено не стават и илюстрират как се прави изкуство заради самото изкуство, което пък мен много ме дразни като концепция. Изобщо, чупенето на стойки от позицията на вечно неразбран, ама иначе гениален творец, никога не ме е радвало.

Тук има от всичко - има традиционен театър, има не-съвсем-традиционен, но вдъхновяващ театър, има леко изкилифинчени работи, има откровени боклуци и капани за туристи (оооу, тия са на всеки ъгъл - вчера спасих 2 норвежки от много неприятно преживяване и много похарчени пари), има и пърформанси, които не се наричат "театър" (хората, които ги правят, умишлено бягат от тая думичка, понеже ги ограничава), но зад които има много мисъл, та чак цяла философия. 

Не ме разбирайте погрешно, метаморфозите не се случват за една нощ. Сега на 20-ти ми предстои да гледам постановка (условно и силно казано), дето още не знам дали ще я понеса, защото ще е различно от онова, което познавам. Даже човек от състава казва за нея, че вероятно ще я играят за последно, защото била твърде антихуманна. Предвид онова, което съм виждала от него и границите, които за него са доста широки, та и размити, направо се плаша. Обаче освен с него, имах щастието да се запозная и с още един от съавторите на проектите на тази група за сценична работа - Томаш Прохазка, отвратително харизматичен човек. Даже доста нахално отидох и си му се представих сама и откарахме един много приятен лаф, та чак ни помолиха да идем да си вземем връхните дрехи от гардероба, че затварят театъра. Ми то да ти е кеф да общуваш с такива хора. Мен винаги ме е ужасявала идеята да се прави нещо на сцена, "защото изглежда добре". Няма мисъл, няма нищо - само визия, и тя - празна. Обаче вече мога да кажа, че съм си говорила достатъчно подробно с двама от членовете на въпросната формация и онова, което чувам от тях, ме радва безмерно - защото чарковете им тракат в сериозно умствено усилие и всичко, колкото и лишено от смисъл да изглежда на пръв поглед, е част от една житейска и художествена философия, която все повече ми харесва. 

Тъкмо вчера гледах документален филм за големия Робърт Уилсън (който по някаква причина като че ли е сравнително непознат у нас или поне името му се споменава много рядко). И в самия финал на филма той казва: "Човек винаги се чуди кое е правилно. А аз се питам: "Кое е грешно да се направи в случая?" и какво би станало, ако го направя точно него". Тяхната философия не е такава, но и този мотив го има. Важно е търсенето, което пък мен много ме радва. Ще видим на 20-ти. 

И да, много ме сърбят ръчичките да ви разправям за театъра, който гледам тук: с имена и постановки. Обаче не знам дали има смисъл, защото няма никаква практическа полза от подобни текстове. А ето, сега през уикенда мина цял куклен фестивал в театър Минор, който пък се очертава като едно от най-любимите ми места в Прага.