неделя, октомври 28, 2012

Ха! И таз добра...

Аз забравих да ви се "похваля", беееее! Миналата седмица ходих и на още един театър... по-миналата, всъщност. Марионетен вариант на операта "Дон Жуан". В Прага в момента се играят тъкмо два такива, като и двата са абсолютна примамка за туристите - популярно произведение, долнопробна постановка и скъпи билети. Ама печелят от факта, че първата премиера на операта е била в Прага, та дай да издоим колкото се може повече от това. И не е да не успяват - залата си беше пълна, а го играят през вечер, редувайки с "Вълшебната флейта". Още като се разчу, че са ни уредили да го гледаме безплатно, някои от преподавателите реагираха по начин, който само ме накара да съжалявам, че нямам камера, за да ги запиша. Искрена, ама искрена погнуса и потрес, ама такова негодувание, че виждаш, че душата им страда, задето съществуват такива неща. 
За самия спектакъл няма да ви говоря, щото то няма и какво да се каже. Поопърпани марионетки с дебели бели въжета се правят на оперни певци и биват разнасяни по сцената, докато върви запис на "Дон Жуан". И уж разказват историята, ама какво и как разказваааат... (facepalm) Сигурно ще ми се доверите, като ви кажа, че досега съм си излизала само веднъж от куклен спектакъл - беше едно огромно беларуско недоразумение, от което публиката масово избяга в момента, в който намалиха осветлението преди една сцена, макар конферансието да крещеше: "Няма антракт, няма антракт, уважаеми зрители!". Наистина беше ужасно. И това беше вторият спектакъл, от който издържах 40 минути и си излязох - просто каквото видиш в първите 5, ти стига, защото после още над час и половина е все същото. 
Мислех си обаче, че човек има нужда и от такива постановки, за да си даде сметка какъв късмет има с истински добрите. А тази вечер, съвсем неочаквано, осъзнах, че това важи с пълна сила и за хората. Разбира се, че животът ни среща с боклуци - аз самата имам пресен пример, ама толкова пресен, та чак пари. И то боклук от класа - такъв, дето е готов да го афишира, а при възможност - и да уязви, без да усеща, че се е поотнесъл или... вероятно без да усеща каквото и да било. Надявам се да се сещате за кой типаж говоря, без да сте се срещали с негов представител. Пък може и да е късмет и вашият път да се пресече с подобен човек-боклук, както някога казваше един преподавател, макар и в малко по-различен контекст. Защото при сравнението онези, другите - истински прекрасните, ценни и възхитителни хора, които биха могли да служат за истинско вдъхновение и които носят у себе си най-дълбоката морална мяра - изпъкват още по-силно.
Наистина трябва всяка сутрин да се обръщам на изток и да се кръстя, благодарна за възможността да срещна и такива хора. Както и за хората-боклуци, всъщност - те имат едно добро качество: това, че са disposable. Идват, показват ти колко прости, нагли, жалки и самодоволни са, почесват се и се оттеглят със съзнанието за непогрешимост. Какво става нататък с тях - историята мълчи, защото й е все тая, а агресивната им простащина ме лишава от възможността и желанието да им съчувствам, така или иначе. Изпълнили са си функцията на мярка и - както се казваше в "Като рицарите" - са намерени за недостатъчни. Next! 

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home