събота, юни 28, 2008

За изгубения пулс и финландските спомени

По принцип съм си обещала, че няма да пиша повече от една публикация на ден, защото човек рядко има какво толкова да казва. Обаче не мога да пропусна тоталното ослънчване днес и, по-точно, тази вечер - ослънчване, последвало напоителния рев около един от любимите ми филми. Ох, да, пак даваха "На брега" по Hallmark и аз пак го гледах - за, има-няма, двайсети път. Излишно е да споменавам, че го знам наизуст, но финалът продължава да ме разплаква, само дето сега ме докосват други неща и откривам детайли, които досега не съм забелязвала.
И, тъкмо когато реших да се оттегля в постелята, макар и с риск утре очите ми да са на понички (а трябва да уча по икономическа социология, че в понеделник ще видим кой кум, кой - сват, и кой на Шумпетер е брат) и... се появи Мауро. Вие не познавате Мауро, но той е едно изключително щуро създание от италиански произход, което прескачаше през терасите на четвъртия етаж на общежитието в Юваскюла, за да пита как е на фински "keys", но, тъй като те нямат дълго [i], аз реших, че пита за "kiss" и му казах и двата глагола за "целувам", а той, осъзнал грешката, прескочи обратно в своята тераса и погна съквартиранта си да го целува, крещейки: "Suudella, suudella!", без дори да му мине през ума да го спрегне. То това бе цяло приключение, което май някога някъде съм описвала, и от което ме болеше коремът от смях, а Аша (полската ми съквартирантка) си скъса тениската на вратата на хладилника - отново в пристъп на неконтролируем хилеж.
Мауро е скица. Мауро е диагноза. Мауро е Многострадалният Геновев, успял да пипне най-коварния грип в цяла Финландия и да пребивава в едно полутечно състояние цяла седмица, заобиколен от кърпички, за направата на които са били изсечени няколко финландски гори и с абсолютно култова скиорска шапка... през август. Жалка гледка си беше, няма лъжа, няма измама. По това време заради него без малко да пребия двама пълни тъпанари, които решиха, че щом той е болен, на мен ми трябва нов партньор за изпита по фински. Sorry, dudes, викам им аз, a friend in need is a friend indeed. Казано по нашенски, приятел в нужда се познава - даже и в грип.
Същият Мауро, с когото сме се смяли до побъркване на пълни глупости и който замина за Вааса в края на август, само за да ме тероризира по Скайп всеки път, когато сложа там цитат от песен на Ricchi e poveri.
Бяхме се забравили с него, не сме се чували от... уф, леле... отдавна беше. Междувременно той си е изгубил пулса (това така и не го разбрах до края на дълбокомисления ни разговор), щастлив е и работи в банка. Ако има човек, когото не мога да си представя да работи в банка, това е той. Мауро. Оказа се, че и той не си се представя да остане там задълго и, подобно на мен, продължава да търси. И също така, пак подобно на мен, още не се е дипломирал. Само дето е с 4 години по-голям от мене. И просто made my day. Или, по-скоро, made my night. Обичал да си говори с мен. Знам. :)
* Впрочем, кой беше казал, че по време на студентски обмен е престъпление да не преспиш с чужденец? Е, аз съм престъпник, явно, но пък си намерих един-двама ценни приятели. Което ми напомня, че трябва да се обадя на Аша.

Етикети:

5 Comments:

Blogger Георги Грънчаров said...

"На брега" е и сред моите любими филми! Зверски е, зверски...

29 юни, 2008 23:33  
Blogger Eli Bakalova said...

Феноменално брутален! Впрочем, това е една от малкото екранизации, които предпочитам пред книгите, по които са правени. В книгата капитанът не се връща накрая... и е наистина много... самотно. А във филма поне героите не умират сами.
Както и да е, де - просто мисля, че "На брега" е пример за един отличен "телевизионен" филм, правен с малко претенции и малко звезди (Асанте, Уорд и Браун са достатъчно големи имена, но не са "модерните лигльовци", което ужасно ме радва).
А, и Жоруел - като знам, че знаеш пристрастията ми към определени типове мъже, едва ли ще се изненадаш, че намирам Арман Асанте за много hot. :)
Страхотен филм, дума да няма.

30 юни, 2008 00:27  
Blogger MicOff said...

Мерси много за пожеланията!Първи тур мина отлично с Лейла от "Ловци на бисери" и "Полюбила я на печаль свою" от Рахманинов. Втори тур е в четвъртък, и понеже не съм особено суеверна- Антония от "Хофманови разкази" и "Песен на Яу" от Владигеров....В Актьорското съм класик- Барбарина...а за изпита по танци Иван трябваше да ми партнира за па де грас, ама гипса попречи....СНИМКАТА е гениална...хиляда благодарства. ще го побъркам от подигравки, а от мен имаш протекцията да не те подгони....хахха


Поздрави и песни и до скоро..

30 юни, 2008 21:38  
Blogger Eli Bakalova said...

Тук е моментът да призная, че "Песен на Яу" не ми звучи познато, но не се и съмнявам, че ще се справиш. За останалото - амбициозен репертоар, сигурна съм, че и в четвъртък ще ги отвееш.
Чета ти приключенията с интерес - готова си за големия екран. А за снимката... не му се подигравай твърде - има и видео, макар и с лошо качество и не особено титанично изпълнение от който и да е от певците. :) :) :)

01 юли, 2008 11:26  
Anonymous Анонимен said...

Благодаря за интересната информация

24 март, 2010 02:34  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home