четвъртък, юни 05, 2008

10 следствия от Закона за тяло, напъхано в бял панталон и високи обувки

Аз не съм суетна. По принцип. Обаче с физиката винаги много сме се разбирали (спокойна съм, Нед не чете тук, не мога да му докарам инфаркт). По принцип.
Обаче през последната седмица ми се случваха събития, които сумарно доведоха до създаването на този закон и утвърждаването на следствията от него:
1. Финландия почти започва да ми липсва - там, дори и да те оглеждат, не го правят така явно и не са така нагли. Тук се източват едни вратове, които в началото ме дразнят, но след около 300 м. установявам, че вероятно трябва да са някаква форма на комплимент. Странно, но факт. Решавам, че ще ги приема като такива.
2. Таксиджия отваря прозореца и ми подсвирва. Тъпооо...
3. Учебна кола криволичи по "Лидице", тъй като инструкторът ме проследява с жаден поглед. Важното е поне един от пътуващите в колата да гледа накъде вървим, накъде отиваме.
4. В градинката на "Свети Седмочисленици" чувам: "Евалла, к'ва мацка!", последвано от кокоше отрицание: "Да бе, да, че си мисли и че е готина". Сори, девойко, но точно в този момент приятелят ти не чу какво му каза, защото гледаше мен.
5. Разминавам се с двама мъже, които излизат от подлеза на БСФС. Единият пита: "Какво?", понеже другият е млъкнал. Онзи не отговаря. Кеф. Дано си спомни за какво са говорили преди това.
6. Пред банката срещу зала "Универсиада" един дядо (доста добре запазен, впрочем) казва: "Уууу, браво, браво, браво...". Нали? Съгласна съм.
7. Дотолкова свиквам с извитите вратове, че когато някой не ме отрази, си казвам мислено: "Юхууу, тук съъъъм...". Така де...
8. Xenon ме подминава до паметника Левски. Не ме познал - не го виня.
9. Забелязвам много повече неща около себе си - просто ходя по-бавно.
10. А сега ми е схванат Nervus Ischiadicus, обаче... се чувствам добре. :)

Етикети:

3 Comments:

Blogger radja said...

това беше най-скромният блог, който очите ми някога са съзерцавали(х

бтв днес карах, добре е, че не съм минал покрай теб, защото сигурно щях да се забия в някой стълб. А ми стигат толкова ремонти по колата за този месец(х

08 юни, 2008 21:25  
Blogger Eli Bakalova said...

Впрочем, Сава, подозирам, че в един от дните почти се видяхме (когато се разминах със Ксенон) - ти се беше засилил да пресичаш от Ректората към ХА, а аз вървях покрай ХА към ФЖМК - обаче беше далеч, а аз бързах (уж) за изпит.
Това за скромността... не си първият, който го казва, даже ми казаха в доста прав текст, че се надувам. Само че (тук следва цитат от спектакъл), драги, ако ти сам не се харесаш, няма кой да те хареса. А то не било трудно.
Оплачи се за колата, слушам те.

08 юни, 2008 22:04  
Blogger radja said...

драги, ако ти сам не се харесаш, няма кой да те хареса

true, true.
аз затова си се обичам твърде много- че и мен да ме обичат толкоа(х

а за колата...минах през една дупка и направих 508 лв щети. пък през последните два дни се движа изключително с кола и карам все в дъждовете.
a ми е адски притеснено, защото нашите са извън страната и ако стане нещо сериозно, няма да имам достатъчно пари и време да покрия нещата(х

09 юни, 2008 10:51  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home