Толкова ли е трудно...

... да запомниш, че някой, на когото уж държиш, не празнува определен "всенароден" празник - при това, не поради прищявка или в знак на протест, а защото свързва тази дата с нещо толкова болезнено, че му се иска да събере световните календари и да изпокъса датата 24 май от тях? Очевидно, да. Явно е трудно.
Затова ще възродя традицията да изключвам телефона си на тази дата. Дреме ми за славянската писменост.
Добре, че майчето и татко дойдоха, та да не съм сама днес - не че щеше да е кой знае колко фатално, просто щях да гледам нефелно в една точка цял ден или щях да се мотая по улиците също толкова нефелно и невиждащо. Факт.
Искам да не помня коя песен вървеше по Радио 1, когато ми се обадиха в 4 часа онази сутрин преди 3 години. Искам да не се бяха обаждали. Искам си обещаното време. И, същевременно, съм най-благодарният човек на света.
Косьо се обади, точно след като нашите си тръгнаха - хубаво е, че много хора са се сетили за него днес (ако и лицемерието да прозира у някои от тях), дори и роднините му (доколкото разбрах от Косьо). Вероятно наистина всеки има нужда от различно време, за да започне да говори.