четвъртък, юни 12, 2008

История с куче без куче

Или с далак без далак. Или с два далака. Изобщо, последните ми приключения.
Като добиче, учило малко биология, знам с известна сигурност, че имам далак някъде из чарковете си. Като дете на родители-лекари, даже имам и някаква представа къде се намира. Като нормален средностатистически човек обаче знам, че не би трябвало да се вълнувам от подобни теми, които, така или иначе, са обективен факт. Та затова се и изненадах, когато нещото, което припознах като далак, ме подпря ей така, изведнъж.
Прерових в ума си няколкото възможни диагнози, за които се сетих, Интернет също ме светна по въпроса и онзи ден, след последния изпит при Ес Кей, баща ми си ме прибра у дома, за да проверим дали съм прихванала нещо от доктор Хаус.
Не съм. Според доктора, дето ме гледа на ехограф така щателно, че в края на прегледа имах гел и зад ушите (не се будалкам), това, което откри, не можело да е причина за подпирането. Кое можело да бъде, не стана ясно, обаче това - не може! Защо ви разказвам това - оказа се, че освен далака, който, по правило, би следвало да е един на брой, си имам и едно малко далаче към него - един вид, резервни части. Признавам, не бях го очаквала.
Няма да се оплаквам от сестрата, дето ми взе кръв - все пак, има да ми връща. След като ми взема кръв последния път, аз кротко припаднах, а баща ми, който й се води нещо малко шеф, бе там и, на всичкото отгоре, си сецна кръста в опит да ме хване, за да не си разбия кухата китара на стълбите. Така че момичето има защо да трепери, ама трябва ли иглата, влязла във вената, да излиза през лакътя ми, а? В това време една друга скица ме разпитва за концерта на Тото Кутуньо. Мълча, щото оная дълбае, мене ме боли, а другата се хили: "Изгуби звук и картина нещо, а?" А, не, викам си, просто не е оферта да ти разправям за концерт, на който не съм била, докато онази пиявица забива някакво желязо в нещастните ми вени... После й викам: "Айде сега да ти кажа за концерта..."
И не, не мога да се сдържа, ще спестя имената, но тоя разговор не мога да не го пусна.

Действащи лица сме аз, баща ми и докторът на ехо-то:
Докторът: Плодове ядете ли?
Аз: Да, даже напоследък май прекалявам малко с тях.
Докторът: Хм... а друга храна?
Аз: Ами... нормално за пролетта - пилешко, малко риба, салати със зехтин, таратор... сладолед и шоколад...
Докторът: Кюфтета, кебапчета?
Аз (леко шашната): Не, много рядко.
Докторът: А хляб ядете ли?
Аз: Не.
Докторът: Ама съвсем не?
Аз (все още живея с надеждата, че това има общо с прегледа и евентуалната диагноза): Е, да кажем, 1 филийка на 4 дни.
Докторът: Ами с какво го замествате?
Аз: С варени пресни картофи.
Докторът: Уф, то и аз пробвах да спра да ям хляб, ама ми е гладно, гладно... И сега как ми се ядат череши... ама ще ходя да си бера в петък, когато сестрата я няма, че миналия път й съборих всичките саксии върху кушетката... А кафенце пиете ли?
Аз: Не, никакво, става ми лошо от него...
Докторът: Даже нес?
...
(след малко)
Докторът: А, тя моята жена нещо замина тия няколко дни.
Баща ми: Ама... смята ли да се връща, или...? :)
Докторът: Абе, ще се връща - ама знаеш ли колко ми е хубаво: будя се сутрин, нищо не ме дразни...
Баща ми: ... нищо не те притеснява...
(тук се разхилвам с глас, защото цитират текст от "Голямото кихотене", без да имат и най-малка представа за това)
Докторът: Тъй ами! Децата ми викат: "Тате, ще чистим ли?", аз им отговарям: "Като си дойде майка ви". Сутринта: "Тате, гладни сме.", аз им казвам: "Ей ви пари, отивайте да ядете."

И тъй, след един разговор от такова естество, продължил през целия преглед, се оказа, че имам 2 далака и някои дребни несъвършенства, като прегъната жлъчка, на която много ще й се карам, задето се е сгънала... Обаче докторът с черешите, дето ме разпитваше за диети, е пич.

Етикети:

5 Comments:

Blogger radja said...

След като ми взема кръв последния път, аз кротко припаднах, а баща ми, който й се води нещо малко шеф, бе там и, на всичкото отгоре, си сецна кръста в опит да ме хване, за да не си разбия кухата китара на стълбите.

О, колко познато!
:)

а за това с черешите..хилих се с глас, докато слушах Fairground Attraction.
btw убийствено дълго време си пиех сутрешното кафе на Perfect(x

btw я провери дали нямаш втори черен дроб, плащам прилично.
:)

а...actually, actually е любима дума и на мен.

14 юни, 2008 21:24  
Blogger Eli Bakalova said...

Fairground Attraction са пичове, много ме радват. С това трябва да почнем. :) И Perfect е яка, но аз май най им харесвам Find My Love и Smile and a Whisper.
А за кръвта - не ме мисли за страхливка или нещо подобно. Просто същата тая мацка ми каза: "А, оп, чакай, че иглата заяде" - и това, докато въпросното наточено желязо беше в собствените ми, лични и персонални вени. Как да не ми причернее... грубичко играе, не й го отричам. :)
И, последно, не си първият, който ме пита за черен дроб в излишък - уви, нямам. ДоФторът, дето обича да бере/яде череши през прозореца на кабинета, ме прегледа достатъчно обстойно, за да реша, че резервните части се свеждат само до екстра-далак.
Как върви сесията, впрочем? Опази ли колата? ;)

14 юни, 2008 23:50  
Blogger radja said...

xax..то и аз през анемичния си период се гътвах при всяко вземане на кръв...(х

еми...на единия изпит имам 5, сега уча за втория. на 23 свършвам и почвам големите планове за лятото:)

15 юни, 2008 10:16  
Blogger Eli Bakalova said...

3 изпита? Е, честно да ти кажа, в момента не те обичам особено.

15 юни, 2008 10:42  
Blogger radja said...

всъщност са два.
и един септември(х

е, вярно, имах Философия на правото, но то не се брои за изпит, защото минах между капките с превод(х

колко хиляди изпита имаш на тази сесия?

15 юни, 2008 18:46  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home