петък, май 30, 2008

Егоистично

Така се бях захласнала в напоителен рев около 24 май, че съвсем забравих за една друга годишнина, която, уви, винаги ще остава в сянка. На 24 май преди 4 години бе балът ми - завърших училището, което ми даде много. Без броене, писъци и висене от колите. За щастие. Просто един етап завърши, за да започне нов. С облекчение се разделих с някои преподаватели, други ми липсват в някаква степен... От всички обаче научих по нещо (от Химица - и повечко неща :)), а това, смятам, е достатъчно.
Днес, 4 години по-късно, от тогавашните "приятелства" са останали предимно добри познанства (ако не броя факта, че с Тошо ще се женим по някое време) - житейски формалности, съвсем нормални, при това. С едно изключение, разбира се. Споменавам го поне за четвърти път. Той не е влизал тук, няма и да влезе - момчето е мъдро :), толкова мъдро, че се чудя как не му е писнало от мен и драмите, в които се забърквам съвсем неволно. Нататък нещата стават лични, но е факт, че той бе единствената положителна сила, която ми помогна да прескоча най-големия трап по пътя ми досега. Радвам се, че тогава не паднах и се радвам, че той все още е around. Моето анти-аз, което винаги усеща какво не искам да чуя и ми го казва, спасявайки ме от самата мен.
Защо го споменавам, при условие, че той мрази подобни лиготии (и бих ли могла да го виня!) - зачетох се в един форум за истинското приятелство между момче и момиче. И колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че съм невероятна късметлийка. Напомнете ми го, когато пак започна да се оплаквам.
Снощи ме би на Conquiztador. 2 пъти. С минимална разлика. :) Дано се готви за реванша.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home