събота, юни 14, 2008

Не съм луда

:) Не съм психо. Не, че някога съм се съмнявала в обратното, но е хубаво, въпреки всичко, периодично да получаваш уверение, че си нормален. Днес открих, че има още някой с терзания като моите - които не съм споделила тук, няма и да го направя. Обаче усещането, че съм единственият човек, който се шашка от подобни неща, ме караше да се чувствам weird. Една от любимите ми английски думи, actually. И затова, когато прочетох този пост в чужд блог, разбрах, че съм в час, защото има и други като мен - а, в крайна сметка, не може да има двама души, луди по съвършено идентичен начин, нали? When I turn on the diode of the radio tryin' to find an all-night station, I want to hear a song I know - a song about my situation... Чичо ми слуша хубава музика, не мога да му го отрека. :)
А, и друг феномен, установен днес сутринта. Попадна ми един клип на Black Lace - дуетът, в който е пял Ал Бартън, преди да се присъедини към Smokie през 1985/6 година. Песничката се казва Agadoo и мислех, че е на Saragossa Band. Оказа се, че в оригинал била френска и всичко друго, включително и версията на Black Lace, са кавъри. Самата песен е много слънчева, обаче не подозирах, че клипът е толкова... толкова... невъобразимо нелеп. Но не това ме шокира най-много! Нямам спомен някога да съм го виждала, макар че песента е неделима част от детството ми - въпреки това, с потрес установих, че "танцът" ми е не само познат отнякъде, ами и всъщност го ЗНАМ! Ровя се в подсъзнанието си и се чудя дали е възможно някога да са пускали такъв кошмар по националната телевизия... И, съвсем като в оня виц, дето се питаше дали може да стане по-зле, си отговарям: "Възможно е, възможно е..."
Впрочем, търся единствения самостоятелен албум на Алан Бартън, казва се Precious и е излязъл в началото на 90-те - 1991/2. Ако имате идеи къде мога да го открия, свирнете, I'd appreciate it.
Та така... не съм луда, но помня наизуст танц, който никога не съм виждала, върху песен, която ми е известна само в друго изпълнение. Eviva!
А сега отивам за червено вино, не само защото е Задушница, но и защото днес се навършва една година, откакто Велизар го няма - затова, противно на очакванията, съм се отдала на позитивни мисли и хубава музика. Животът трябва да се цени. И намигвам на НикРу да не забрави за понеделник, защото ситуацията наистина си е it's now or never, при това - за много повече неща, отколкото Елвис е изпял.

Етикети:

3 Comments:

Blogger nikru said...

разбира се, че не си луда, напротив - много по-осъзната си от Сенките! :D

п.п. имам билети вече ;)

всичко е чудесно, но сега аз се питам дали съм луда, че пиша онези неща, след като ти пък не би?!хахах :))

14 юни, 2008 20:47  
Blogger Eli Bakalova said...

А, не, Ник, не си ме разбрала правилно. Става дума за друг блог, където открих нещо много по-...лично, за което, честно казано, не бих писала, но е хубаво да намериш успокоение, че всичко е окей. Sort of...

14 юни, 2008 22:46  
Blogger nikru said...

аааааа добре! много блогове, много нещо хехехе :))

14 юни, 2008 23:27  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home