Way Back Into Love
Мхм. Аз съм Везни. И съм си избрала да се родя на дата, която случайно се пада между рождените дни на любимите ми чуждестранни писатели - мда, Сафон и Капоти.Няма случайни неща на тоя свят. :) Та, да си дойдем на думата за Везните - въпросното съзвездие ме е белязало с една много характерна особеност - аз просто съм ужасно свестен и готин човек. Когато обаче везните избягат от идеалното равновесие, това може мъничко да се промени.
Седя, слушам Хю Грант - боже, тоя човек пее превъзходно! - и броя на пръсти. Сещам се за поне 4 причини, всяка една от които самостоятелно може да съсипе баланса на скромното ми кантарче... а в момента и четирите действат едновременно и се ядосвам. Не за друго - просто половината неща не зависят от мен, а за другата... няма верен отговор. В тях се боря сама срещу себе си и, ще кажете вие, това е яко, защото печеля при всички положения. Само дето на мен ми се струва, че губя при всички положения. И се вбесявам още повече, защото обикалям около една тухлена стена в полето и се чудя как да я преодолея - знам, че е нужно само да я заобиколя, че полето е огромно и, най-вече, че тая стена си я изградих почти сама... Обаче не, колкото и да се отдалечавам, разглеждайки разни работи из необятното поле, рано или късно се връщам към тая стена и обикалям около нея, докато отмалея. А, както се досещате, това се случва в най-неподходящите моменти.
Всъщност, дреме ми. Балансът винаги се връща, а Хю Грант е прекрасен. Текстът е божествен. И филмчето е разкошно, честно! Скоро не бях гледала нещо толкова хубаво, да не говорим, че текстовете, които са написали за песните във филма наистина са... мои!
И други неща... Добър спектакъл на "Макбет" - гостуване на старозагорската опера, видях мноооого хора, които иначе щях да видя... след дълго време - начело с Влади (Ola, Ping!) от Русе, на когото се зарадвах като малко дете. И най-сетне с Лучано намерихме време да се видим - ама дълго и подробно, така че да наваксаме за пропуснатото време, доколкото това е възможно. А останалото... останалото разбалансира везните.
Седя, слушам Хю Грант - боже, тоя човек пее превъзходно! - и броя на пръсти. Сещам се за поне 4 причини, всяка една от които самостоятелно може да съсипе баланса на скромното ми кантарче... а в момента и четирите действат едновременно и се ядосвам. Не за друго - просто половината неща не зависят от мен, а за другата... няма верен отговор. В тях се боря сама срещу себе си и, ще кажете вие, това е яко, защото печеля при всички положения. Само дето на мен ми се струва, че губя при всички положения. И се вбесявам още повече, защото обикалям около една тухлена стена в полето и се чудя как да я преодолея - знам, че е нужно само да я заобиколя, че полето е огромно и, най-вече, че тая стена си я изградих почти сама... Обаче не, колкото и да се отдалечавам, разглеждайки разни работи из необятното поле, рано или късно се връщам към тая стена и обикалям около нея, докато отмалея. А, както се досещате, това се случва в най-неподходящите моменти.
Всъщност, дреме ми. Балансът винаги се връща, а Хю Грант е прекрасен. Текстът е божествен. И филмчето е разкошно, честно! Скоро не бях гледала нещо толкова хубаво, да не говорим, че текстовете, които са написали за песните във филма наистина са... мои!
И други неща... Добър спектакъл на "Макбет" - гостуване на старозагорската опера, видях мноооого хора, които иначе щях да видя... след дълго време - начело с Влади (Ola, Ping!) от Русе, на когото се зарадвах като малко дете. И най-сетне с Лучано намерихме време да се видим - ама дълго и подробно, така че да наваксаме за пропуснатото време, доколкото това е възможно. А останалото... останалото разбалансира везните.
0 Comments:
Публикуване на коментар
<< Home