Si, vendetta...

...tremenda vendetta... Колко концептуално, контекстуално, изобщо - много кон-. Сериозно. Снощи със Стефан пак си организирахме мини opera-contest, прослушвайки поне 20 "вендети", само за да стигнем пак до изначалното заключение, че не можем да изберем между Бастианини и Гоби. Неизбежно е, просто - макар че имаше и други несъмнено добри записи (да не говорим, че разполагам и с един архивен запис на Гранфорте, което си е цяло чудо, предвид факта, че той е записал общо 2 опери - все пак, пял е през 30-те години на миналия век). Темпото е безобразно спрямо нашите стандарти, естествено, но пък гласът е брилянтен, о, да... И все пак - аз продължавам да държа за Бастианини и Тадеи, а Стеф - май за Гоби. Нещо не мога да си припомня как звучеше Панераи, а записът не е у мен... Поне бяхме много единодушни за безобразния козел, набеден за оперен певец (Лео Нучи, о, да!) и още няколко покъртително забавно-нелепи записи на въпросния дует.
Думата ми бе, че снощи най-сетне се намерихме със Стефан - за щастие. Мразя косата ми да мирише на цигари, но пък обожавам аромата на неговия тютюн по перушинката си. Опита се да ме убеди, че Кабайе (която той съвсем с право обожава) може да те разчувства дяволски много с финала на "Норма". Което, всъщност, е факт - при все, че мен повече ме разчувства присъствието на Джон Викърс на сцената. :) :) :) Аз обаче явно наистина съм пораснала - преди финалът на "Травиата" можеше да ме разплаче, а дуетът на Родриго и Карлос да ме изправи на нокти. Последното, в някаква степен, е вярно и днес, но онова, което наистина може да ми обърне хастара, е In questa reggia и, по-конкретно, онова Mai nessun m'avrà, от което настръхвам, и всичко след него. Абе, чуйте за какво иде реч - от 3:38 нататък. Това е оперният текст, който казва най-много с най-малко.
А на мен ми е хубаво, топло и лягам да спя. Оставям вендетата и мераците за нея настрана. Пускам си Smokie, защото на "Турандот" съм обречена да не мога да заспя. Уви.