The Lavender Song

Щяло да има гей-парад в София. От БНС пък ги плашели... Пука им на хората, ще си направят шоуто, без от това да пострада някой - а, всъщност, не - това, последното, зависи само от Гвардия. Но морално няма да наранят никого, и всякакви други мнения са си чисто лицемерие, проявено от хора, които иначе са каталог за смъртни грехове, но изведнъж, изправени пред мощната гей-заплаха, стават светци и морализатори от световна класа.
Хетеро съм си, и се чувствам отлично в кожата си. Но и да бях лесбийка, нямаше да ме тревожи да го споделя. Затова, за всички "различни" хора - различни във всякакъв смисъл - е следващата песен. С пожелание да не им пука и да са все така прекрасни.
The Lavender Song. Уте Лемпер пее Сполянски. Какво повече му трябва на човек. :) А, да, пропуснах - всякакви анти-гей коментари са добре дошли и няма да бъдат изтривани, защото човешката простотия рядко се влияе от подобни мерки.
Ето и текста на песента, която често съотнасям и към себе си, въпреки "правата ми резба".

What makes them think they have the right to say what God considers vice?
What makes them think they have the right to keep us out of Paradise?
They make our lives hell here on Earth poisoning us with guilt and shame.
If we resist, prison awaits so our love dares not speak its name
The crime is when love must hide -
From now on we'll love with pride

We're not afraid to be queer and different -
if that means hell - well, hell we'll take the chance.
They're all so straight, uptight, upright and rigid;
they march in lockstep we prefer to dance.
We see a world of romance and of pleasure,
All they can see is sheer banality.
Lavender nights are our greatest treasure
where we can be just who we want to be.

Round us all up, send us away - that's what you'd really like to do.
But we're too strong, proud, unafraid - in fact we almost pity you.
You act from fear, why should that be?
What is it that you are frightened of?
The way that we dress?
The way that we meet?
The fact that you cannot destroy our love?
We're going to win our rights to lavender days and nights.

We're not afraid to be queer and different -
if that means hell - well, hell we'll take the chance.
they're all so straight, uptight, upright and rigid;
they march in lockstep we prefer to dance.
We see a world of romance and of pleasure,
All they can see is sheer banality.
Lavender nights are our greatest treasure
where we can be just who we want to be.