петък, април 11, 2008

13 години

...и един ден, тъй като това трябваше да бъде пуснато вчера, но Интернета и настроението не ми позволиха. А и, ако си спомняте, някога бях писала, че всяко нещо идва с времето си.
Казват, че човек е жив, докато са живи онези, които го помнят. Вчера, на 10 април, се навършиха 13 години от смъртта на единствения писател, успял да жигоса сърцето ми, отпечатвайки върху него думите "Глупаци, вие не го заслужавате!". Вярно, текстът е доста, но пък и сърцето ми е голямо.
Той е роден на 21 март 1921 г. в Малко Търново. Става известен основно с историите на Лиско, които, поне по мое мнение, са много по-сполучлива политическа сатира от текстовете на Радичков - много по-детски, неуловими, даващи възможност за избор. Борис Априлов (чието истинско име е Атанас Джавков) не те изправя до стената, той обича читателите си от всички възрасти. Да си кажа честно, винаги ще ми е мъчно, задето творчеството му се асоциира само с Лиско и останалите му "детски" произведения, които са в репертоара на всички куклени театри у нас. Така остават забравени невероятно стойностните текстове за възрастни, които е написал, но които не са видели бял свят, освен претворени в спорадични спектакли тук и там из театрите ("Островът", премиера в Сатирата през 1971 г.,"Кораб с розови платна" (пак там, през 1974 г.); "Прерия", спектакъл на театър "Провокация" от 1999 г. и твърде малко други).
Сред тези други е и "Хиляда и вторият". Вестник "Култура" (ах, колко ги обичам!) определи този спектакъл на ДТ "Гео Милев" като "жив пример за мъртъв театър". Много се смях тогава... но ми стана и тъжно, че онези, които тооооолкова ужаааасно много разбират от театър, никога няма да се научат да гледат извън шаблона, да гледат със сърцето си, с душата си, ако такава им е останала изобщо. Какво да ви говоря, хората-стафиди са ми персонални любимци. Уви, тази история за осъдения на смърт Плинт и неговия палач Калот, взета съвсем безопасно от безвремието и ситуирана пак там, така и не намери публиката си. Сценичният й живот бе кратък, едва един сезон, а Плинт си умря неразбран, също като своя създател. Атанас Джавков си отиде на 10 април 1995г. в Израел, прогонен от България. Надявам се, че някой ден неговите творби за възрастни ще бъдат издадени от добри хора и ще попаднат в още по-добри ръце на хора със сърца, по-големи и от моето. И се надявам, че те ще запомнят поне някои от заветите му (леле, колко соц!) - дори отвъд прозрението, че злото е "вещество, което се преструва на същество и отгоре на всичко не говори със собствения си глас, а употребява други гласове".
За Борис Априлов и Лиско
В Интернет има и още за него, включително и спомени на негов приятел от Израел, обаче ми е тежко да пусна линк. Много рядко се е случвало да почувствам така близък някого, когото дори не съм виждала.
И ето, днес за пореден път ми се случи да възкликна "Глупаци, вие не го заслужавате". Не. Не го заслужавате.

Етикети: ,

2 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Това е и моят любим български автор. Първо изчетох като по-малък всички приключения на Лиско а по-късно и доста от това което е написал за възрастни. Този автор просто беше луд на тема море и то се усеща във всичките му произведения. Разбрах че има и някакъв роман който е написал в Израел но още не е издаден. Дано да стане скоро.

Поздрави,
Мишо
:)

13 август, 2008 14:44  
Anonymous Анонимен said...

Здравейте, Ели Бакалова!

Ето че наново приближи 10 април, вече 15 години от смъртта на моя баща - Борис Априлов, или Ахото - както всички ние го нарича(х)ме!

До сълзи ме трогнаха проникновените Ви думи, а и коментара на "Мишо". От два дни усилено коригирам страниците, създадени от някого в Уикипедията. За съжаление - има много неточности и легенди, които бих искала да поправя. напр.: Баща ми не беше "прогонен в Израел". Той беше всенароден любимец, намери и тук свои почитатели.

Аз и семейството ми избягахме в Израел през Август 1989, после дойде сестра ми - и малко след това след нас дотичаха майка ми и баща ми - безкрайно привързани към внуците си! Баща ми живя 1-2 невероятно щастливи години на брега на Средиземно море! Да може да излезе най-после свободно от "Нашата Гора" - в друга - кой можеше и да мечтае някога! После почина сестра ми след 5 години боледуване от рак и щастието ни поизостави... Небрежен към здравето си - и Ахото се оказа болен от рак в нелечим стадий. Не му казах присъдата на лекарите - нарекохме го цероза... Живя още една година - без болки и мъчения, обграден от любовта ни и Творчество - и НАПИСА книгата "Хавайските острови" - която смяташе за най-добрата на живота си.

В нея Героят се опитва най-после да достигне мечтата си - Хавайските острови. Но в края, неуспял да осъществи това, той решава, че Хавайските острови не съществуват! Няма такова място, а само една измамна илюзия.

Веднага след това Ахото трескаво се хвана да довърши един НАИСТИНА най-добър роман, изоставен от него лекомислено в по-младите години - "Траверстаун". И тогава Някой реши да го спре... Леко и без болка той изпадна в едно странно състояние - уж в безсъзнание, но кръстосал крак връз крак, рошещ с пръсти косите си както винаги - той разговаряше оживено 2 дни с невидими приятели, ръкомахаше въодушевено; в последните си мигове дойде на себе си и ме погледна съвсем осъзнато, нещо ми каза с погледа си. После се загледа в няма почуда "нагоре" - което за мен беше тавана на стаята, но си личеше, че той е безкрайно поразен от разкрилата се гледка! И след минута тихо издъхна. Бих казала дори щастливо - но като Скорпион аз все още допущам съмнение в Безсмъртието на Душите ни - макар да съм получила толкова много доказателства през годините!

Вие сте безкрайно емоционална и, боя се, ранима личност. Пазете се! В младите си години всички ние безкрайно страдахме и мечтаехме да се самоубием!

Някои го направиха... И това е огромна грешка! Животът ИМА свой смисъл - макар често непонятен!

Сестра ми почина на 40 години, синът Й расте сам. А Светът е страхотно красив и създаден ИМЕННО за Нас! Да вървя, да вдишвам вятъра и светлината на Слънцето! Какво щастие! Тялото ми е на 64 години, но душата ми е все същата - тя ВИДЯ, запомни, разбра - запази и се старае да предаде и на другите! Не се отчайвайте! Пазете се. Добрите и разбиращите - нека да останат по-дълго ТУК, за да не се напълни прекалено много с Другите.

Извинете ме за емоцията, но много ме развълнувахте!

Джина Василева, Художник и дъщеря на прекрасен човек...

07 април, 2010 13:34  

Публикуване на коментар

<< Home