13 години

...и един ден, тъй като това трябваше да бъде пуснато вчера, но Интернета и настроението не ми позволиха. А и, ако си спомняте, някога бях писала, че всяко нещо идва с времето си.
Казват, че човек е жив, докато са живи онези, които го помнят. Вчера, на 10 април, се навършиха 13 години от смъртта на единствения писател, успял да жигоса сърцето ми, отпечатвайки върху него думите "Глупаци, вие не го заслужавате!". Вярно, текстът е доста, но пък и сърцето ми е голямо.
Той е роден на 21 март 1921 г. в Малко Търново. Става известен основно с историите на Лиско, които, поне по мое мнение, са много по-сполучлива политическа сатира от текстовете на Радичков - много по-детски, неуловими, даващи възможност за избор. Борис Априлов (чието истинско име е Атанас Джавков) не те изправя до стената, той обича читателите си от всички възрасти. Да си кажа честно, винаги ще ми е мъчно, задето творчеството му се асоциира само с Лиско и останалите му "детски" произведения, които са в репертоара на всички куклени театри у нас. Така остават забравени невероятно стойностните текстове за възрастни, които е написал, но които не са видели бял свят, освен претворени в спорадични спектакли тук и там из театрите ("Островът", премиера в Сатирата през 1971 г.,"Кораб с розови платна" (пак там, през 1974 г.); "Прерия", спектакъл на театър "Провокация" от 1999 г. и твърде малко други).
Сред тези други е и "Хиляда и вторият". Вестник "Култура" (ах, колко ги обичам!) определи този спектакъл на ДТ "Гео Милев" като "жив пример за мъртъв театър". Много се смях тогава... но ми стана и тъжно, че онези, които тооооолкова ужаааасно много разбират от театър, никога няма да се научат да гледат извън шаблона, да гледат със сърцето си, с душата си, ако такава им е останала изобщо. Какво да ви говоря, хората-стафиди са ми персонални любимци. Уви, тази история за осъдения на смърт Плинт и неговия палач Калот, взета съвсем безопасно от безвремието и ситуирана пак там, така и не намери публиката си. Сценичният й живот бе кратък, едва един сезон, а Плинт си умря неразбран, също като своя създател. Атанас Джавков си отиде на 10 април 1995г. в Израел, прогонен от България. Надявам се, че някой ден неговите творби за възрастни ще бъдат издадени от добри хора и ще попаднат в още по-добри ръце на хора със сърца, по-големи и от моето. И се надявам, че те ще запомнят поне някои от заветите му (леле, колко соц!) - дори отвъд прозрението, че злото е "вещество, което се преструва на същество и отгоре на всичко не говори със собствения си глас, а употребява други гласове".
За Борис Априлов и Лиско
В Интернет има и още за него, включително и спомени на негов приятел от Израел, обаче ми е тежко да пусна линк. Много рядко се е случвало да почувствам така близък някого, когото дори не съм виждала.
И ето, днес за пореден път ми се случи да възкликна "Глупаци, вие не го заслужавате". Не. Не го заслужавате.