Станала съм ревнива

Вероятно заради това не мога да се включа към всеобщия хор на панегириците, които венцехвалят новата постановка на "Турандот". Или пък просто съм видяла нещо твърде хубаво и вече не мога да се примиря с нещо, по-малко от видяното.
Да подхванем изпълнителите - Камен Чанев и Цветелина Василева отвяха всички. Пяха наистина прекрасно, няма какво да се лъжем и да им търсим кусури. Това има кой да го прави, и без това. Оттам насетне обаче като се почне с Турандот, от която чухме може би една съгласна за цяла вечер и минем през Пинг, Панг и Понг, където имаше неизвадени гласове, сериозни разминавания, а високият тенор квичеше в любимата ми динамика "викандо"... драма голяма, честно.
Половината от хора си бяха абсолютни статисти, но това е често използван прийом, така че и да го говорим, и да не го говорим, винаги ще има отварящи се усти, които не произвеждат звук. Не мога да знам дали постановъчният екип е опитал да се справи с проблема, или ги е "пущил да рупат", но резултатите бяха близки до мяукане, излизащо от десетки гърла. Щом успяха почти да съсипят любимия ми хор (мда, "Gira la cote" (започва от 05:34)... но аз затворих очи и си представих, че съм в Русе. По-късно ми се наложи това да го упражня още доста пъти - със сравнителен успех, признавам.
Темпата, които Емил Табаков даде, на моменти бяха убийствено бавни (май истината винаги е по средата, предвид майтапите, че "lasciatemi passare" в Русе звучеше като "lascps", както става винаги, когато в деня на спектакъла има мач от Шампионската лига и желанието на диригента и оркестъра да се приберат възможно най-бързо, се среща със същия мерак от страна на мъжете в публиката). Оркестърът беше много над всичко останало - динамиката си беше forte от-до. Май излъгах. Имаше и доста моменти с fortissimo. Хубавото беше, че очевидно са успели да извадят и мелодии, които не бях улавяла до момента и всичко звучеше много... китайски. Изключвам методичното и много съвестно изтупване на праха от ударните, което обаче си граничеше с чиста жестокост спрямо нещастните инструменти, които, бас ловя, биха пожелали да са навсякъде другаде в този момент, само не и в кошарата на обновената зала на Националната опера и балет.
За режисурата мога да кажа най-много, но ми се ще да говоря най-малко - от уважение към г-н Карталов. Не можах да не си задам някои въпроси, които ще си отбележа и тук и по които и вие може да помислите, ако ви се случи да гледате спектакъла.
Наистина ли Пинг, Панг и Понг са такива... шутове, за чието психическо състояние можеш да се разтревожиш с абсолютно право? Това, че са министри, не значи, че са дебили и не мога да разбера защо в почти всички "трактовки", са ни навирани в очите като такива. Защо те пишат загадките на папируси, които после не играят никъде и защо, ако наистина са толкова... ъъъъм, забавни и с това се изчерпват функциите им... я има цялата огромна сцена с тях тримата и защо трябва да са ни важни, та Пучини се е скъсал да пише музика за тях? То не бе чекнене, то не бе чудо.
Каква беше функцията на червената топка за художествена гимнастика, която Турандот си подхвърляше през половината спектакъл? Ако е заради факта, че си играе със съдбите на мъжете, то, бих казала, е безкрайно илюстративно и звучи изключително грозно, когато в момента, в който Калаф решава, че или ще се мре, или ще се печели и гонгът бива ударен, да се чува тупкане на гумата в пода...
Мога и да продължавам - защо Турандот бе така войнствено настроена в самия финал, щом вече уж е променена и влюбена в Калаф и защо останахме с впечатлението, че май наистина работите отиват на умиране за него (което би бил един отличен финал, още повече, че и Камен изчезна от сцената)? И ако Калаф и Турандот накрая все пак остават заедно, защо вървяха разделени (да, да, да, той е победител, и затова е по-горе, ама нали тя уж се поправи, осъзна се и се влюби - това не я ли издига до него?). А ако са разделени, защото той е осъзнал, че Лиу, която се появява като видение, е била истинската му любов, защо не върви към нея, а се носи в посоката на Турандот?
Много въпроси, много нещо. Детайли, ще кажете вие. Ама изобщо не са детайли - защото като махнем тях, остава само констатацията: "Ах, че беше красивичко и много, много оперно." Има много хора в публиката, които гледат твърде безкритично и за които "красивичкото" е достатъчно. За мен категорично не е, а илюстрацията може да се направи и от всеки не особено добър режисьор, успял да накара едни хора да се движат накъдето им каже. Там мисълта не е задължителна, даже не е и желателна.
Аз обаче съм с други впечатления от работата на Карталов и затова плъзгането по повърхността на текста и музиката много ме изненада. Но стига толкова, поне е красивичко.