Слушам си аз музика и блея
Да са живи и здрави чаровниците, които правят "Ритъм енд блус", задето снощи ми припомниха колко прекрасно нещо са "Manhattan Transfer". Нощта ще е тяхна, усещам. А може и да не е - с текстове като:
It's your refrain,
Keeps returning, as I remain
With all the memories and blue champagne
To toast the dream that was you
I'm bluer than blue champagne...
Какво искат? Да ме депресират? Да пусна някоя свинска сълза? А, не, мерсим, благодаря и моля. Няма да стане.
Направо обърнах нещата на мечопуховщина, което никога не ме е радвало особено. Седнала съм почти като Мислителя (на Роден, да, същият), а дори нямам запек.
Аз пич ли съм, или не, в крайна сметка, а? Съм. Това е най-краткият отговор.
И направо си се чудя на акъла - такова мислене му ударих за едното нищо. Когато изпитваш почти изцяло негативни емоции по отношение на нещо, то, много вероятно, просто не е твоята бира, right? Ама съм глупендер - за домашна: да спра да се коркам за подобни глупости и да спра да се обяснявам на майчето, че тя се впряга за глупости, след като много успешно можем да си ги премерим... глупостите... заради които хабим нерви! А животът е така кратък и прекрасен!
Сега си седя с подуто коляно (не че има връзка с историята, просто това, коленете, са много паянтова работа, както се оказва - хеле пък моите) и залитам леко към Ян Гарбарек. Впрочем, споменах ли? Ян Гар-ба-рек в София на 15 май! Това е втората must see музикална случка през сезона засега (след Петър Данаилов в "Бал с маски" на 5 април). Свирели били само стандарти... та кое, по-точно, е лошото в това, дори ако приемем, че е вярно?
Да си го кажем направо - точно в момента се чувствам a little bit dangerous.
But tell me - did you fall for a shootin' star, one without a permanent scar аnd did you miss me while you were looking for yourself out there?. Тая песен трябваше да стане хит, ама на... Обаче пък е готина. И вокалистът на "Train" прилича на Питър Галахър, ох, на кака...
А що се сетих за това парче... почесвам се дълбокомислено и проникновено по перушинката.
It's your refrain,
Keeps returning, as I remain
With all the memories and blue champagne
To toast the dream that was you
I'm bluer than blue champagne...
Какво искат? Да ме депресират? Да пусна някоя свинска сълза? А, не, мерсим, благодаря и моля. Няма да стане.
Направо обърнах нещата на мечопуховщина, което никога не ме е радвало особено. Седнала съм почти като Мислителя (на Роден, да, същият), а дори нямам запек.
Аз пич ли съм, или не, в крайна сметка, а? Съм. Това е най-краткият отговор.
И направо си се чудя на акъла - такова мислене му ударих за едното нищо. Когато изпитваш почти изцяло негативни емоции по отношение на нещо, то, много вероятно, просто не е твоята бира, right? Ама съм глупендер - за домашна: да спра да се коркам за подобни глупости и да спра да се обяснявам на майчето, че тя се впряга за глупости, след като много успешно можем да си ги премерим... глупостите... заради които хабим нерви! А животът е така кратък и прекрасен!
Сега си седя с подуто коляно (не че има връзка с историята, просто това, коленете, са много паянтова работа, както се оказва - хеле пък моите) и залитам леко към Ян Гарбарек. Впрочем, споменах ли? Ян Гар-ба-рек в София на 15 май! Това е втората must see музикална случка през сезона засега (след Петър Данаилов в "Бал с маски" на 5 април). Свирели били само стандарти... та кое, по-точно, е лошото в това, дори ако приемем, че е вярно?
Да си го кажем направо - точно в момента се чувствам a little bit dangerous.
But tell me - did you fall for a shootin' star, one without a permanent scar аnd did you miss me while you were looking for yourself out there?. Тая песен трябваше да стане хит, ама на... Обаче пък е готина. И вокалистът на "Train" прилича на Питър Галахър, ох, на кака...
А що се сетих за това парче... почесвам се дълбокомислено и проникновено по перушинката.
posted by Eli Bakalova at 31.3.08
4 Comments:
Хайде да ходим да гледаме Бал с маски :) Да не кажеш после що сме били в една зала, а не съм се обадила, като за театъра :)
Вече си взех билети, и за 5-ти, и за 6-ти (но шести ми е малко колебателен, все още)...
Но може да се видим там, ако и да не сме една до друга. Особено 5-ти не бих го пропуснала!
Ще ти пиша, като видя аз кога и как ще ходя. Тази японка също ми е много интересна, а и уикендът има разни театрални четеници из ТБА, плюс, че французите-гости на четениците ще ми се пада да ги развеждам насам-натам и още не съм си изяснила графика :) Аз не разбирам почти никак от пеене, но пък много обичам опера, затова кой състав ти изглежда най-препоръчителен?
Мммм, така като гледах съставите - и за "Турандот", и за "Бал с маски" - си мисля, че тия от операта не пасат трева. Разпределили са съставите така, че да не знаеш кога да отидеш... и накрая да искаш да изгледаш всичко.
За 5-ти: Костадин Андреев може да пее великолепно, но може и да пее лошо - това никой не може да го предвиди. Напоследък е станал твърде непредсказуем и това, честно казано, ме тревожи. Петър Данаилов обаче е глас, който не може да се чуе у нас всеки ден - най-добрият български баритон в момента и един от най-добрите в света. Не преувеличавам.
За 6-ти: тенорът (Август Амонов) е солист на Мариинский театр, което почти автоматично означава, че трябва да е страхотен. Но дори и да не е, Мариана Цветкова ще маха глави...
Виждаш ли за какво ти говоря... Ако трябваше да избера само един спектакъл, за себе си бих предпочела 5-ти, но по-добрият състав, изглежда, ще пее на 6-ти (имай предвид, че на 6-ти спектакълът е от 16.00). Просто двете големи звезди се разминават и това си е.
Извинявай, че изписах толкова нещо, без да мога да ти помогна, но изборът е субективен... При всички положения, няма да съжаляваш. Доведи и французите :)
Публикуване на коментар
<< Home