петък, април 04, 2008

And, on a brighter note

17 I love:
1. Онези хора, които винаги са били до мен и са ме измъквали от почти всичко, или поне са опитвали да го сторят. Те не са много и си имат имена. Имената обаче не са важни, важното е, че ги има. Обичам и онази категория, съставена от безименни (в общия случай) талантливи и добронамерени (както и доброзагубени, нека не давам примери) хора
2. Скаморцата и финландското leipäjuusto (и повечето сирена, всъщност… синьото обаче е в горната категория)
3. Безцелното мотане в слънчев ден (и слънцето обичам…) из любими места в различни градове (Стара Загора, Бургас, Русе, София… Петербург…)
4. Уличните музиканти (особено онези, които свирят в парковете и особено мини брас-бендовете)
5. Кукления театър, операта, драматичния театър, музиката и песните, чиито текстове все едно аз съм ги писала, или поне би ми се искало да бях (тия трябваше да са отделно, ама що да си хабя позициите, като има толкова неща, които обичам)
6. Билярда и биатлона
7. Пиле с мед, пиле с плодове, панирано сирене с мед и плодове, камамбер с боровинки и, изобщо, комбинацията солено и сладко.
8. Случаите, които изискват да бъда безобразно елегантна, защото тогава мога да се издокарам с роклите, които обожавам, но които, уви, не са за всеки ден
9. Да идеализирам някои хора и да вярвам, че те са точно толкова читави, колкото аз съм избрала да мисля, че са (лошо, Седларов…).
10. Смирненски, Сафон, Борис Априлов и разни други мои автори
11. Да проявявам егоизъм, зарязвайки всякаква работа, за да отделя време за себе си и да посвещавам цели дни на някое от горните 10 неща.
12. Планината
13. Шоколад. Особено финландските. Всъщност, не, почти всички. И бонбони "Merci".
14. Комедиите, изградени от отделни гегове (като филмите с Лесли Нилсен), старите филми (като „Отнесени от вихъра” и „Закуска в „Тифани”), филмите, които ме разплакват; някои от старите български филми, които отдавна знам наизуст, но не ми писва да ги гледам – като лекарство против озверяване и обезверяване.
15. Да ме посрещат, когато се прибирам след дълго отсъствие.
16. Моментите, които си струва да се „гледат” отново и отново на ум, като моменти от любим филм и които никога не ми омръзват
17. Слънчогледи и “Smokie”. Не знам защо са заедно – в съзнанието ми те винаги са заедно. Мхм, обичам ги.

Етикети:

2 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Po nqkoi ot tochkite move da se pospori ;)

09 април, 2008 20:40  
Blogger Eli Bakalova said...

Кажи по кои. Готова съм да "поспоря". А, да, и споровете обичам... :)
Не, сериозно - интересно ми е да разбера.

10 април, 2008 00:56  

Публикуване на коментар

<< Home