Накратко за Хитър Петър

"Ариел"-ци можеха да си кръстят най-новата продукция и така. Това, в рамките на шегата, разбира се.
Но да почнем отначало. Тези дни тук ще се пише много, предимно по оперни и театрални теми (честит празник, впрочем), така че ако не ти се четат такива, не се появявай из тия владения поне до понеделник, когато, надявам се, цялата еуфория, яд или горчивина, ще са отминали и аз пак ще хапя съвсем кротко. Дотогава обаче Музите ме насъскват да се занимавам само с техните болежки.
Когато директор на театър, пък бил той и частен (ще кажете вие), се сети да те покани на единствената за сезона премиера, ти става мило, мило, чувстваш се направо важен. А когато те наобиколят всичките ВПФи - да се чете Слави Маленов, Румен Рачев и едно-име-което-няма-да-кажа, за да не му съсипя алибито - кеф. С една дума. Може и с повече, ама наистина бързам, че изоставам с няколко текста, упражнения и усмивки.
Ах, да, пропуснах Петьо Калчев, който ме гледа около минута с поглед от друг свят, но най-сетне успяхме да си кажем "здрасти" (Сис, специално за тебе пояснявам - онзи-с-хубавите-очи-от-Шейкспир-дето-обаче-ти-бил-нисък :)).
Много народ. И много се радваха. И имаше на какво. Като се почне от Рубен Гарабедян, директорът на "Ариел", който обърна хода на премиерата, започвайки с едно очарователно (и доста безкрайно :)) слово, мине се през леко абсурдните текстове на някои от песните, които обаче пък си бяха забавни, ако и да бяха твърде дълги, и се стигне до текста и актьорите.
Огромните плюсове на спектакъла, поне така, както ги видях аз снощи, са два. Първият е свързан с текста и неговата многопластовост. Да си призная честно, цялата тая работа с Хитър Петър щеше да ми се стори малко out of date и леко скучновата, ако не знаех предварително, че ще има още нeщо. Нещо, което да разсече възела на колебанието по въпроса дали Петър е от отбора на "добрите", или пък Дяволът (ах, леле, каква Дяволица е Михаелаааа!) трябва да си го прибере.
В този смисъл, много се радвам, че Петър и неговите хитрини бяха само един пласт в текста и, при това, бих казала, че имат относително "помощна" функция на илюстрация на вечната битка, която Ангелът и Дяволът водят у всеки от нас. А като намесим и Господ, който не щади и двамата, и прибавим онези две същества, хванати за ръце, които остават, щом дяволската опашка и ангелските крилца бъдат отстранени, се получава текст, достоен за ИКАР много повече, отколкото драматизацията на "Ян Бибиян" на Тодор Вълов. Просто пример, не че нещо...
Другият огромен плюс е продължителността на спектакъла, който нямаше и 40 минути. Една от ония "случки", които свършват точно на мястото, където вътрешно възкликваш почти с копнеж: "Ех, ама няма ли повече!", rather than "О, Боже, ама то кога ще свърши?" Пак с малко думи - не може да ти доскучее дори и за миг.
Изобщо, спектакълът е направен с много мисъл и дори е намерен начин директно изказаните поуки да не дразнят - нещо, което се случва така удивително рядко, че си струва да се отбележи.
Е, това е - "Сънят на Хитър Петър" в "Ариел" театър. Може да се поразчувствате, но няма да се разочаровате. Гаранция.
И, като говорим за разочарования, тия дни ще пиша за "Турандот". Гледах го във вторник и, честно казано, още чакам да ми размине, за да пиша по-полека.