четвъртък, април 10, 2008

Operatiquette

Преведено на прост език, "оперен етикет". Терминът е мой. Тия дни темата доста ме развълнува, предвид наблюденията ми върху публиката на последните... 5-6 спектакъла на Националната опера и балет. Ето и обобщените правила, до които стигнах аз, чувствайте се свободни да добавяте и други, защото темата е почти неизчерпаема (и се отнася и до останалите сценични изкуства):
1. Купете си билети за централни места - там са най-хубавите. След това закъснейте порядъчно за спектакъла и накарайте целия ред да стане, за да намерите своето място. Освен това, разпитвайте всички за номерата на местата им, защото не виждате добре в тъмното. Ако се окаже, че сте объркали реда и трябва да се върнете и да повторите процедурата, ще ви се зачете като владеене на висш пилотаж.
2. Задължително минавайте с лице към сцената (иначе би било неуважение към изпълнителите) и, съответно, дупе към хората, които се налага да сгазите. Настъпете колкото се може повече от тях - и през ум да не ви минава да се извините!
3. Дънките и маратонките са задължителни, както и нежеланието да оставите раницата си на гардероб. Тя е незаменимо помощно средство при газенето на хората по т.2
4. Купете си нещо за ядене. Но не какво да е - то трябва да отговаря на 3 условия - а/опаковката да шумоли, докато се отваря, б/опаковката да шумоли всеки път, когато се бърка в нея и в/нещото да хрупа, докато се яде. Чипсът е идеален вариант, особено ако е овкусен и мирише достатъчно изразително на шунка, чушки, сметана и лук...
5. Ако сте с компания, обсъдете вида на певиците, певците - гърди, крака, грим, костюми, прическа. Също и дали играят с перука, или със собствената си коса. И всичко това трябва да стане по време на някоя ария (понеже тогава пее само един човек и няма да има нужда да се надвиквате). Използвайте пианисимите (т.е. когато човекът пее тихо) и не шепнете, за да се чувате по-добре.
6. След като приключите с разговора, попитайте човека от другата си страна: "К'во стана/каза/направи, а?" (щото, нали, сте изтървали кинопрегледа, един вид)
7. Предварително нагласете мелодиите на телефона си, така че всеки от указателя да звъни с различна мелодия и се уговорете с тях да ви звъннат по някое време. Ако имате куплетите на Ескамилио, идеално. Тъкмо ще можете да си ги "премерите", когато баритонът се изпъчи и разлее глас. Номерът е да уцелите точния момент. Хабанерата също е популярен избор, чувала съм и увертюрата на "Севилския бръснар". Ако нямате оперни арии като рингтонове, можете да заложите на латино парчета - за контраст. Вършат перфектна работа.
8. Когато ви се обадят, повторете т.1 в обратен ред - не е възпитано да говорите в залата, все пак. Докато се изнизвате, повторете и т.2 и оставете телефона да си звъни по т.7. Направо 3 в 1.
9. Ръкопляскайте всеки път, когато някой спре да пее. Нали им се радвате, все пак! Ако много харесате някой от изпълнителите, можете да викате "Ууууу!" - ама нали се сещате, като тийнейджърското пискане в екстаз от някоя рок-звезда или футболист.
10. Ако решите да се изтупате по-така, преровете гардероба си и намерете дрешка, престояла в близост до нафталин поне година и за нищо на света не я проветрявайте предварително. Маскирайте миризмата с парфюм и чесън. И с двете.
11. Това е за тийнейджърите (лоши идеи давам, уви...) - ако имате лазерче (от ония, дето правят червени точки на сериозно разстояние) и ви доскучее, можете да целите певците или темето на диригента. Много е фьешан, защото той дори и не се усеща. Можете и да го целите с фъстъци, но това се смята за outdated, при все, че Бонев в Стара Загора май спира спектакъл поради тази причина преди... няма и десетина години.
12. Адски гот е да ритате креслото на този пред вас в такт с музиката. Има ефекта на вибромасаж или на някой от методите за лечение в китайската медицина.
13. Като заговорихме за медицина... Ако се разболеете и почнете да кашляте като малко магаренце (или голямо магаре), тичайте на опера. Действа успокояващо, пък и Виолета и тя кашля, а цяла опера е написал Верди за нея...
14. Като свърши операта, се изнижете към гардероба (ако сте се прежалили да оставите нещо там) още в началото на аплодисментите. Но! Не в момента на падането на завесата, защото тогава е още тъмно и рискувате да се пребиете, или да пропуснете нечий крак по т.2, а когато онези на сцената започнат да се покланят. Редът на излизане е описан по-горе. Ако закъснеете с излизането и се наложи да чакате по-дълго, за да вземете дрехите си, се блъскайте и пререждайте - за адреналин, събужда сърцето.

Ами... това е, както се казваше в оная реклама. Feel free to add. Аз съм сигурна, че ще добавя и други, тия са писани на прима виста.

Етикети:

3 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Тези неща важат с пълна сила за всяка опера в България. Аз посещавам Русе и Варна и положението е същото. Започвам да се чудя, дали пък нямат план повечето посетители да покрият всички точки от този списък. Последният път силно бях изкушена да извърша физическа саморазправа с една госпожа, която пееше точно зад мен.
По този повод може би може да се добави към списъка и това - ако знаете арията, пейте с пълен глас, изтормозете хората наоколо и ако може заглушете солиста.

23 юни, 2008 10:03  
Blogger Eli Bakalova said...

Ееее, Поли, това ти ли си? Дай на "ти", да не се тормозим с тия учтивости.
Не ми се е случвало някой да пее редом с певците - ама то и да има късмет да му се случи на някой да му се случа аз наоколо, ако му се случи, да се случи да му се допее... А бой де!
Иначе списъка си го харесвам, лошото е, че се потвърждава всеки път, когато се излъжа да стъпя в операта.

23 юни, 2008 22:39  
Anonymous Анонимен said...

Интересен списък :)
Нищо обаче не е споменато за задължителната дрямка с препоръчителното прихъркване по време на по-тихите места (макар че една дама се справяше добре и на най-силните места, а от побутването ставаше само по-зле...). Но между другото италианските разпоредители преди стотина години са измислили махането на бравите от външната страна, защото част от по-бохемски настроените зрители изкарвали по-голямата част в барчето на по чашка-две вино и нахълтвали шумно насред действието, за да чуят любимата си ария - след което излизали да си допият.
Поздрави,
К.
(не сепознаваме, случайно попаднах на вашия блог и прочетох няколко неща с интерес)

17 ноември, 2008 00:37  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home