петък, април 04, 2008

17 I hate about...

Или 17 мига от пролетта, които... нека кажем... не обичам. Идеята е заета от Акулката, за което й благодаря от сърце и клавиатура. Подобни упражнения са полезни.
Та...
1. Отворковци и сноби без необходимия и достатъчен интелект, за да могат да си позволят да бъдат такива, но да бъдат такива със стил.
2. Да обиждат приятелите ми; да говорят лошо за хора, които чувствам близки по някакъв начин.
3. Морски дарове - всякакви.
4. Фьешан типове от двата пола.
5. Несправедливости от всякакъв калибър, насилие над животни.
6. Грубата простащина, която напоследък се модифицира, но си остава все така неизкоренима, груба и… простащина (ох, сетете се за мъжа на Тинчето от „Момчето си отива”, любим пример).
7. Да си пиля ноктите, ау, това ми е непреодолимо противно…
8. Сърцето ми да прави по няколко лупинга в безнадеждно и напълно безсмислено очакване всеки път, когато си включа „другия” телефон.
9. Да не мога да спра сравнението между хора или, по-скоро, между емоциите, които те пораждат.
10. Да имам по-малко от 2 часа между събуждането и излизането от дома – голям стрес ми е.
11. Преподаватели, които са компетентни по точно 3 теми и които аз мога да зачукам по поне още два пъти по толкова, но които се мислят за своеобразни светила, само защото преподават нещо от своите 3.
12. Някой да ме препира, да ме кара да бързам – всички опити в тази насока по правило са неуспешни, но все пак…
13. Да ми се правят на обидени величия и да драматизират излишно нещо незначително, което (не) съм направила.
14. Когато мъжете мислят, че всеки флирт задължително води до нещо повече. А те това го мислят непрекъснато, което ме и вбесява. Флиртът е нещо прекрасно, защо да го разваляме, а?
15. Да се колебая. Звезди...*въздъхва с усещането за фаталистична предопределеност*
16. Да изпращам някой, който заминава за дълго време някъде.
17. Някой, който не е преживял нещо, което аз преживявам в момента, да ми дава акъл как да го преодолея (дори когато става дума за нещо дребно). Чш, ало! Ти тоя филм гледал си го, че да ми го разказваш? Но и аз го правя понякога, все от добро сърце. Обаче когато някой знае кое е най-доброто за мен – thanks, but no, thanks…

По-късно днес следва продължение, от което ще лъха позитивизъм и в което никой нищо няма да мрази. Честна мускетарска!

Етикети:

2 Comments:

Blogger Мила said...

7 once again. Не мога. Просто не мога. На 21 години съм била с маникюр и оформени нокти два пъти - на 18тия ми рожден ден и на бала ми.

04 април, 2008 19:00  
Blogger Eli Bakalova said...

Хм, що бе? Моите са си оформени идеално, имам си маникюр - хубав, при това (или поне аз си го харесвам), но всичко се случва само с ножичка и после цял ден, а понякога и повече, закачат, дерат и изобщо... неприятна история. Но не мога да се прежаля за пиличка, тръпки ме побиват само като си помисля.
Кокоши неволи, за пореден път...

04 април, 2008 23:22  

Публикуване на коментар

<< Home