неделя, март 23, 2008

И отново предИКАРно, но и с предистория

Казах ви, че и вчера ще празнувам и не ви излъгах. Едно от най-скъпите ми същества имаше рожден ден. В подробности няма да се впускам, нито пък ще ви редя лиготии - разчитам, че той всичко си го знае, все пак годините не са малко, нито пък изпитанията. И си знае, че го обичам заради това, което е; заради онова, което не е и не се и опитва да бъде; заради онова "Искаш ли да дойда?". Заради всичко.
Та по тоя повод снощи отворихме "Маската" (лелееее, P.I.F. наживо са страхотни, бе, хора! Все съм слушала записи, обаче да ги чуеш на метър от теб, отдавайки пламенно де що енергия им се намери, си е изживяване от съвсем различен калибър. А някъде към последното рам та ра ре ра ра ру ра ре ра... (любимият ми български клип, впрочем) гласът ми окончателно и кротко полегна удобно поне октава по-долу. Who cares, anyway? А Димо наживо е в пъти по-привлекателен, интересен и каквото още ви дойде на ум).
После пък затворихме "Строежа", където почти на зазоряване пуснаха песничката от абсолютно култовото детско филмче "Плодчетата". Дива радост, разбира се.

След снощните преживявания, едва час и половина сън и с мнооого секси глас, се отправих към салона на Столичен куклен театър, защото имах билет за спектакъла на ДКТ Бургас - "Ян Бибиян", последният номиниран за ИКАР в моята категория.
Не, не, не, не, бе, хора, не! Все още не ми е ясно как може да се случи подобно куклено преживяване в сладко-кисел сос. Честно.
Абстрахирайки се от цялата ИКАРена работа, ще ви кажа само едно - ако имате дете, не го водете на този спектакъл. Говоря абсолютно сериозно - ще почне я да заеква, я да сънува кошмари, я нещо друго ще му се сбърка. Толкова насилие и страхотии досега на бях виждала на сцена. Ама той текстът бил такъв. Не, не е така - нали затова е драматизацията? Ако тогава не се изчистят тия неща, се случва онова, което стана и днес. Песни за кланета и убийства, кукли, от които те побиват тръпки, бой... и разплакани деца... и дете, което казва на висок глас, че повече няма да стъпи в кукления театър и че "това ще го запомни". Не си е работа.
Аз гледах спектакъла с други очи - с очи, които видяха изумително разнообразие от фантастични кукли - е, Мирилайлай ми скри шапката, гледах с почти отворена уста. Страховито си беше. Обаче аз съм на 22, а спектакълът е за деца. И колкото и да ми харесаха куклите, колкото и да обожавам бургазлии (невероятно симпатична трупа са, няма две мнения по този въпрос), не трябва да се забравят социалните задачи, които стоят пред кукления театър, не трябва и да се пренебрегват. Поуката не достига до детските ушички, запушени за всичко лошо, което се случва на сцената. Пък то друго не се и случва.
Повярвайте ми - оценявам уникално добрите кукли от всевъзможни типове, които са по-рядко експлоатирани днес. Оценявам и отдадеността на актьорите. Но с това достойнствата на спектакъла се изчерпват.
И стигаме до темата за ИКАРите - Тодор Вълов е номиниран за драматизация и режисура. Тази драматизация обаче не само, че не трябва да бъде награждавана - тя трябва да бъде забранена. Ех, да, аз, вярно, че не разбирам от куклен театър. Но пък виждам кога децата около мен са ужасени и знам, че това не трябва да се случва. И блогът си е мой, така че мога само да предупредя родителите, решили да заведат децата си на спектакъла от 17.00 днес - не го правете. Все някой трябва да поеме отговорност и да ви предупреди. И много, страшно много се надявам, че макар никой да не коментира тук, писанията ми все стигат до човек, от когото нещо зависи. Ей така, като виртуално едно на ум.
Ах, да, и последно - опасявам се, че този ИКАР, за който говоря тук от толкова време, вече е решен. Една случайно изтървана реплика днес, ме кара да мисля с голяма сигурност, че "Студено" и "Никои" печелят наградата. Т.е. те не я печелят, а ще им бъде дадена, поради, така да се каже, липса на алтернативи. Не съм съгласна.

Етикети:

5 Comments:

Blogger Teardrop said...

Mмм - аз ще се включа във връзка с 1вия параграф - ами даааа, П.И.Ф. са страхотни, правя си един безкраен рипийт на "Обещавам" от събота (нали другите песнички са минали по този път многократно:), а и бях залепена до барабаните - следователно сега имам сериозно накърнен слух - все още :). А, също така ви имам снимките - и теб те има , на няколко от тях :).
Аз пък отидох инцидентно - заради П.И.Ф., както винаги - съм още еуфорична след подобна изява :)

Сега с един приятел си избираме нещичко (театрално) - ориентирах се към "Малка пиеса за детска стая" . Ти ли имаше позитивно отношение към спектакъла ? :)

27 март, 2008 01:46  
Blogger Eli Bakalova said...

А, ъ, и! Сис, аз на тебе не смея да ти говоря - от срам, не за друго. В тази връзка, радвам се, че ми писа, щото аз сигурно нямаше да се престраша скоро. Ама разчитам, че ще ми простиш, ако вече/още не си.
Относно слуха - като излязохме, питах Нед: "Ей, човече, дали само аз не чувам с лявото ухо?", а той отвърна - "А, не - аз не чувам и с двете".
Иииии... снимки ли каза? Че откъде и как така, аааа? Ако има някоя, на която приличам поне мъъъничко на човек, дали ще мога да разчитам да я получа? *Моли*
Последно - за "Малката пиеса". Отношението ми към спектакъла е изключително положително. Имай предвид, че нямам вяра на "младата драматургия, made in BG" - след този пример (айде, и още 2), вече съм склонна да повярвам. Спектакълът е чудесен, много touchin', особено към края (дотогава е странен, факт) и, вярвам, че и ти си имаш една подобна "детска стая", така както я имам и аз. Виж го и ще ми кажеш...
А Снежина Петрова е звяяяр...

27 март, 2008 09:01  
Blogger Teardrop said...

Мерси за насоките с пиесата :)
А за снимките -амиии приятел сред вас имам май - но на другата маса(светът е малък, Стара Загора - още по-:). От него се сдобих със снимиките - в пълния им блясък, а си поизпросих няколко на П.И.Ф. всъщност; ама разбира се, че ще ти пратя - всички дори , само кажи къде (мейл,скайп...) ?!

28 март, 2008 02:26  
Blogger Eli Bakalova said...

Skype името ми е Eli_Bakalova (ах, каква изненада) :) Само пиши коя си, че ако никът не ми прозвучи познато, не давам ауторизации.
Аз на рождения ден се обърках тотално кой откъде е, знам само, че най-крайната маса (около барабаните) беше изцяло нашенска. Другите май бяха обединени на принципа "Автоматика", ТУ.
А, само още нещо, ако снимките са от апарата на Нед (предпоследната е клипче на П.И.Ф.), а последната - моноспектакъл за любовта към едно шише, значи ги имам. :)

28 март, 2008 10:16  
Blogger Teardrop said...

Нее, не са от неговия, на негов приятел ;) - но виж, аз пък умоляваааам за клипчето на П.И.Ф. (ако сметнеш, че моноспектакълът е особено интригуващ - може и него:)), та - ей сега те адд-вам в скайп и ще се уточним - аз съм в СтЗ бтв и се завръщам от 3-часов престой в Дръмс (ммм!), но в понеделник ще направим трансвера :)

И да - цялата маса откъм барабаните беше ваша (Старозагорска мисля:)

29 март, 2008 00:35  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home